“Caminante, no hay camino, se hace camino al andar” – Споделени мисли за първия конкурс за подготовка на обучители-сугестопеди

Ванина Бодурова
 
Фондация „ Професор доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева“

“Венера и трите грации поднасят дарове на младо момиче“, Сандро Ботичели,  1486-1490


 
Caminante, son tus huellas
el camino y nada más;
Caminante, no hay camino,
se hace camino al andar.
Al andar se hace el camino,
y al volver la vista atrás
se ve la senda que nunca
se ha de volver a pisar.
Caminante no hay camino
sino estelas en la mar.
[1]

Antonio Machado (1875-1939)

Proverbios y Cantares (XXIX)

 

За първи път  в новата българска история на Сугестопедията избираме преподаватели – сугестопеди, които ще се подготвят за сугестопеди– обучители.

Може би е добре да припомним, че нашата Сугестопедия беше забравена от държавата ни, изкривена, изоставена, заметена като ненужна. Създателят й, професор доктор Георги Лозанов, дълго време живя с усещането за persona-non-grata, за нежелан, в родината си, България. Докато в края на месец януари 2008 година, по-точно, на 22.01. 2008 година, залата на регионална библиотека „ Сава Доброплодни“ не се бе изпълнила с хора, които бяха дошли да го чуят и видят. В очите ми на отскоро влюбена в Сугестопедията учителка, посрещането му беше по-скоро на persona -très-grata, отколкото нежелана.

Три поколения сливналии се бяха събрали да засвидетелстват уважението си към този човек, за когото се носeха градски легенди от уста на уста. Чест прави на директорката на регионалната библиотека в Сливен, госпожа Росица Петрова, която не се поколеба да покани доктор Лозанов да изнесе своята първа лекция пред обществеността в България и да го посрещне подобаващо като значим учен. Чест прави на град Сливен, който го прие с радост, топлина, внимание, любопитство, добронамереност и му създаде условия да прекара последните години от живота си заобиколен от обич.

Доктор Лозанов обучаваше до края. Той даваше пример до края. Той въздействаше до края. Той ни даде последния си урок малко след като кардиограмата показваше правата линия на края.

Преди 11 години той ни остави привидно сами. Но ние вече бяхме приели Любовта като наша природа, бяхме защитени от всички трудности и препятствия благодарение на нея. Тогава започнахме да променяме идеята за Сугестопедия. Тя възвърна истинската си същност на високо хуманна методика, педагогика, философия на живот на нивото на скритите резерви на човешкия мозък/ум.

Тя започна да излъчва такова непринудено очарование и да привлича учители от всички области на познанието, родители, лекари, предприемачи.

Тя ставаше все по-жизнена и възприемаше лика на всеки един човек, който преподаваше чрез нея.

Изминаха години, в които учителите-сугестопеди започнаха да изучават законите, да се съсредоточват върху онези области от широката и необятна теория, които най-добре припознаваха като свои. Майсторството на учителите беше започнало да се оформя. Очарованието се придружаваше от зрелостта в мисленето и наблюденията. Ние наблюдавахме развитието дискретно, встрани – по време на конференциите, по време на посещенията, по време на трудностите, по време на противоречията. Въпросът винаги беше дали доктор Лозанов би бил доволен. Разбира се, че ни липсваше. Разбира се, че не ни беше казал всичко. Разбира се, че ни бе оставил сами да откриваме как звучи най-пречистващия концертен сеанс, как завършва един ден на недостатъчно добра сугестивна организация, как говореше, мислеше, действаше един автентичен учител или понякога не така автентичен. Какъв беше вкуса на натиска и какъв на лекотата. Ние се учихме, докато стъпвахме на неговите разработки, докато тълкувахме думите на доктор Гатева, докато се уверявахме в невидимата подкрепа чрез сихронничните събития на онова необикновено, което се случва.

Всеки един учител премина през своя катарзис. Ние се задълбочихме, за да изследваме защо катарзисът беше така важен, така необходим, така настоятелно присъстващ в сугестопедичните теоретични разработки. И с всяко наше изследване на обемната литература, достигахме до един и същи извод – за да достигнеш резервите, е нужно да влезеш пречистен. Така лесно е духът ти да се замърси. А там, където се свързваш с най-съкровеното, там е пространство чисто.

Затова когато една сутрин на месец юни 2022 година в съзнанието ни се появи кристално ясната, окриляваща мисъл за предаване на познанието, чувството бе на лекота, но и на уплаха.

Достатъчно чистота ли има в сърцето, за да се осъществи тази отговорна задача? Бяха изминали почти точно 17 години от момента, в който бяхме видели доктор Лозанов, 10 от неговото напускане на земния живот. Може би беше дошло време. Може би познанието за  подготовка на преподаватели – сугестопеди можеше да се предаде в нечии други ръце. Да се създаде нещо ново, което ще послужи на следващите поколения. Дървото имаше своя здрав корен.

Разбирате, че обявяването на конкурс в една така интимна област като споделяне на сугестопедичното познание беше сякаш някак неуместно. Заради думата и конотациите. Някак административно, някак формално, някак елитарно. Някак далеч от тайнството, съкровеното и споделянето на процеса на нивото на резервите. За нас той винаги е бил много личен, много сърдечен, някак физически усещан. Той не беше и не е ежедневие. Той е поезия. Как да пишеш история с един език, който все още не е установен? Как да създаваш имена на събития, които все още са нови? Как да преработваш понятия, които имат общоприети значения? Имаше нужда от Алхимия. От приказност. От фееричност. От лекота. От пречистване.

Дали всички биха разбрали изискванията? Дали условието да умееш да поставиш общия интерес над своя личен би се припознал по начина, по който ние го живеехме? Дали това не би разделило хората? Дали не биха го възприели като съревнование? Като задължение? Как да кажеш, че това е предаване от Учител на Ученик, процес, който е на границата на посвещението? И въпреки всичко това желаеше сърцето, това задължаваше в общуването, това изискваше в срещата с онези преподаватели, които откликнаха.

Днес, при отчета на нашата работа и намерения, първо бихме искали да благодарим на всеки един и всяка една от тях за смелостта и доверието да участват, за смирението да приемат отговора.

Благодарение на всеки един участник в това събитие, ние формулирахме критерии, които не бихме се осмелили да поставим предварително.

Споделянето на разработките, които бяха едно от изискванията за участие, налагаше пълна честност и чистота. И отново се появи усещането за физическо присъствие. Болка в разпадането на съставни части и сливането с мисълта на другия. Да проникнеш отвъд написаното. Да разбереш и да приемеш. За това имаше нужда от няколкодневна подготовка. Условието за пречистване, за събуване на обувките на предразсъдък, очакване…

Тогава разбрахме, че Сугестопедията и балетът си приличат. И двете изкуства не са присъщи на човека. И за двете, за да постигнеш онова усещане за безтегловност и грация, е нужно да работиш много. Балетът предизвикваше гравитацията. Сугестопедията – ежедневното общуване.

Пред всяка една разработка се представи оголената душа с образа на Венера на Сандро Ботичели. Тя беше готова да приеме, да усети, да посъветва, да подкрепи, да избере.

Изборът беше труден. Бяхме поставили условие за 4 души.

Четворката отговаряше на четирите части на симфоничната форма. Тя е съзвучие. Четворката беше числото на материята. Венера беше материализираната духовна красота в материя.

От всички споделени мисли, представени като разработки на една от темите:

“Терминологична база на Класическата Сугестопедия“

„История на Класическата Сугестопедия“

„Медицински корени на Класическата Сугестопедия“

„Влиянието на Класическата Сугестопедия върху здравето на обучаемите и обучаващия“

„Значението на концертния сеанс в Класическата Сугестопедия“

„Разкриване на резервния комплекс чрез Класическа Сугестопедия“

„Мястото на класическото изкуство в Класическата Сугестопедия“

 

с условието материалът  да бъде оригинален и непубликуван, се родиха следните критерии:

Критерий за уважение към доктор Лозанов и доктор Гатева

Критерий за усещане на значимост на оставеното в наследство

Критерий за тема, включена в конкурса

Критерий за широка култура

Критерий за ерудиция

Критерий за умение да се анализира и правят връзка с източниците и новата постановка от автора

Критерий за задълбоченост и честност при създаване на разработката

Критерий за баланс между логика и емоция

Критерий за финес

Критерий за смирение

Критерий за прецизност

Критерий за задълбоченост

Критерий за структура

Критерий за оригиналност

Критерий за лекота

Критерий за въображение

Критерий за смелост

Критерий за самоувереност без да бъде арогантност

Критерий за усещане за връзка корен – последовател

Критерий за световен поглед и единство със света

 

Изборът бе направен. Първите преподаватели – сугестопеди, които щяха да започнат своята подготовка за обучители – сугестопеди получиха своята подадена ръка. Даровете, които Венера и Трите Грации носеха на младата жена в картината на Ботичели, тепърва щяха да бъдат предавани. Една нова страница се отгръщаше, един нов щрих в жизнеността на Сугестопедията се добавяше.

Дано бъдем достойни!

 


[1] „Пътнико, твойте стъпки
са пътят, друг няма.
Няма път, пътнико,
Вървенето пътя създава.
Вървенето пътя създава
зад себе си ще видиш
пътя повторно
не може да минеш.
Пътнико, път няма
само следи от кораб в морето.“

Превод: Блогът на Цветелина (https://knigata365.com/)