Добре известно е, че нищо хубаво на този свят не е постигнато без любов. Любовта е също основно условие за достигане до резервите на мозъка. Любовта създава спокойствие, доверие и допринася към престижа на учителя в очите на учениците като отваря път към безопасното достигане до резервите в парасъзнанието на личността. Любовта не може да бъде изиграна, тъй като учениците усещат. Но тя не бива да се възприема като някакво сантиментално настроение, тъй като това отношение създава отрицателни реакции. Любовта би трябвало да се възприеме като искрено човеколюбие. Не съветваме никой учител да започва работа на нивото на резервите на човешката личност, ако не притежава искрена, хуманна любов.
Там където има Любов, там има и Свобода. Свободата позволява на учителя да взима решения за развитието на процеса в рамките на резервопедичната методика и да я адаптира към особеностите на всяка група. Тя също позволява на учениците да изберат дали да участват или не в дейностите. Принципът на свободата е един от основните, тъй като разграничава методиката от хипнозата.
Състоянието на убеденост, че нещо необикновено, различно от обществената сугестивна норма се случва винаги, води до състояние на вдъхновение у преподавателя. Това вътрешно тържество се излъчва чрез периферните перцепции на учителя и се възприема и създава в учениците. Това, което е много важно, е че тази нагласа се създава спонтанно, най-често несъзнавано. Така се създава така наречената сугестивна връзка между участниците на нивото на резервния комплекс. Майсторството на учителя е да подпомогне този процес на резонанс.
В Резервопедия учебният материал, подаден на учениците в определена времева рамка, трябва да бъде минимално поне два до три пъти повече – пъти, не процента- по-голям по обем, отколкото съществуващата установена норма на останалите методики. Ако обществената норма се промени с време, след няколко години, или поколения, резервопедичният курс също би трябвало да се променя, заради постоянното стимулиране на еволюцията. Като се вземе предвид, че няколко национални и международни комисии потвърдиха, че методиката има психотерапевтичен, психохигиенен и възпитателен ефект, ние не бива да допускаме намаляне на учебния материал. Ако, в резервопедична среда, учебният материал се запази в традиционните граници, това ще затвърди и засили обществената сугестивна норма за ограничените възможности на човешкото същество. Така еволюцията би била забавена.
По всички предмети, когато се преподава новия материал, не бива да има разделяне на частта и цялото. Те не бива никога да се преподават или изучават разделено. Всяко цяло е част от по-голямо цяло и така до безкрай.
От една страна, тази концепция се основава на някои изследвания върху функциите на мозъка, където части от мозъка съдържат информация за целия мозък.
От друга страна, от философска гледна точка, съществува теорията, че цялото е в частта и частта е в цялото: те са неделими. Няма изолирани единици. Ето защо ученето на елемента е нужно да се усвои с цялото. Цялото дава допълнителни нюанси към елемента. Атомът отразява законите на Вселената и Вселената е в атома.
Когато това условие се спазва в педагогиката, резултатите са по-добри. Няма опит насилствено да се отдели елемента. Всички теоретични заключения имат своите експериментални потвърждения.
Условието цяло-част, част – цяло, частта чрез цялото, където води цялото, е един от основните фактори, които допринасят за хармонизиране на процеса на обучение. Майсторството на учителя е в решението, което той или тя е нужно да вземе за онова, което ще възприеме като цяло.
Златната пропорция разкрива онзи закон на хармония във Вселената, на който преподаването на всички предмети по резервопедичен начин, е нужно да се подчинява. Хармонията вдъхновява създаването на хармония и това преодолява психичния хаос, който често съпътства традиционното преподаване. Хармонията е нужна за преподаване на такъв голям материал за толкова кратко време. Връзките между цялото и частите са в златно сечение в резервопедичния начин на комуникация. Капацитетът за учене се подобрява, когато учебният процес умело намери балансът между ритми, интонации, емоционални стимули и др.
Класическото изкуство се въвежда чрез специално подбрани произведения от класическата музика, чрез песни, литературни произведения, репродукции на великите майстори и други.