Проф. д-р Евелина Гатева:
„Ако можехме да пеем, докато говорим
Ако можехме да танцуваме, докато се движим,
Ако можехме да рисуваме, докато пишем
Ако можехме да преодолеем времето,
пространството и скоростта, докато мислим…
За да усетим Любовта на Създателя”
Из записките на д-р Евелина Гатева
Път:
Ако доктор Лозанов дава прецизността заедно с пламъка и буйния дух при създаването на една нова наука, то доктор Евелина Гатева внася нежността и красотата, класиката, с което науката и изкуството се обединяват след дълга раздяла в областта на образованието.
Професор доктор Евелина Гатева е родена на 4.03.1939 в град Севлиево.
„Най-ранните ми спомени от детството ме отвеждат на сцената. Животът ми започна с песента и с музикалните инструменти. Така се зароди трайния ми интерес към онова „особено” нещо, което се крие в изкуството – в звуците и в тоновете на словото и музиката, в багрите и формите, в движенията на тялото и в мимиката; онова, което ни очарова, смайва, успокоява и вдъхновява. Това търсене на „особеното” в изкуството ме отведе да уча при известни вокални педагози у нас и в чужбина, накара ме да работя в НИИ по сугестология, да завърша италианска филология и музикална педагогика. Благодарна съм за уроците по изкуство, които получих от моя първи учител по цигулка Асен Попиванов, от моите вокални педагози: проф. Людмила Прокопова от Българска Държавна Консерватория, оперната певица Екатерина Апостолова, доц. Мария Сепаревска от БДК, проф. Христо Бръмбаров и Ирен Бръмбарова от БДК, з.а. доц. Валентина Александрова от Висшия музикално-педагогически институт – Пловдив, проф. Ирис Бургет от Консерваторията в Хавана, проф. Ева Флайшер от Консерваторията „ Ф . Менделсон-Бартолди” в Лайпциг, където специализирах, проф. Маргарита Хепе от Консерваторията във Виена, където също специализирах пеене.
Изказвам моято най-дълбока признателност на ст.н.с. Г. Лозанов, доктор на медицинските науки, за неговото пълно разбиране и теоретично ръководство в моите опити за глобализирано художествено изграждане на сугестопедичния учебен процес…”
Професор Гатева пише тези думи в предговора към книгата „Глобализирано Художествено Изграждане на Сугестопедичния Учебен Процес”, издадена в София през 1982 година.
Завършва испанска и италианска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”и завършва едновременно музикална педагогика в академията за музикално и танцово изкуство в гр. Пловдив.
От 1971 година под ръководството на д-р Лозанов започва да експериментира приложението на цялостни класически произведения в сугестопедичния учебен процес с цел подпомагане на създаване на характерното за сугестопедията състояние на концентративна психорелаксация.
До 1997 година работи върху създаването на нов тип изкуство: сугестопедично изкуство – синтез от множество изкуства, вплетени в учебния процес с цел повишено възприемане на сугестопедично организирана информация без умора. Предмет на нейните изследвания се превръща и темата за катарзиса в сугестопедичния учебен процес като функция на сугестопедичното изкуство.
Обучава преподаватели от цял свят заедно с д-р Лозанов като ръководи практическата част на обучението.
Създава свой метод за говорно-певческа постановка на гласа, който подпомага преподавателите-сугестопеди в работата им към безопасното разкриване на човешките резерви.
Неотлъчно сътрудничи на д-р Лозанов, напуска Института по Сугестология, когато той е уволнен, и заедно с него създават Център по сугестология и развитие на личността към Софийския университет, както и Център по десугестология във Викторсберг, Австрия.
Завършва земния си път на 14.09.1997 година в град София.
Оставя богато наследство от разработена методика по италиански, английски, руски езици за деца и възрастни. Създава десетки дидактични песни, три опери за изучаване на математика в първи клас, сугестопедични учебници – еталони по италиански, испански, английски езици.
Духът на професор доктор Евелина Гатева продължава да вдъхновява и окуражава преподаватели от цял свят.
Поклон пред светлата Ви памет, доктор Гатева!
„Аз искам, щом издъхна уморена,
то слънцето-със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.”
Из “Да съм слънчево момиче”
Петя Дубарова
