Abstract:

The International Maritime Organization and the European Commission for Navigation Safety place the stress on the safety culture of navigation as part of the value system of the seamen. A priority which has been gaining more and more impetus since the Manila amendments of the Convention STCW “1978/1995/2010”

The possibilities which have so far been unused in the sphere of the preparation of the senior naval staff can be found in Suggestopedia, developed in the scientific work of Dr Georgi Lozanov. It is an effective communicative method at the level of the hidden reserves of the human mind and human abilities. Suggestopedia (Reservopedia) is a theory and practice of the liberating-stimulating communicative pedagogy at the level of the hidden reserves of the human mind.

The purpose of the report is to present a vision about the possibilities and effectiveness of the desuggestive system of learning and teaching ( Suggestopedia) of the Senior naval staff in order to form and develop their communicative skills and leadership culture as a factor for the navigation safety of the 21 century.

As a result of the research three suggestions have been made:

• To conduct a fundamental research in the Navy Academy on the possibilities of Suggestopedia for the formation and development of communicative skills and leadership culture of the Sea officers from the Merchant Marine and the Navy Force.
• To develop a suggestopedic methodology for the preparation of the senior naval staff in the Navy Force and Merchant Marine
• To elaborate a long term strategic project at the Naval Academy N. Y. Vaptsarov: a critical analysis and possibilities for a creative application of the experience gained at the Centre of Suggestology and Development of personality at the University of Sofia “St Kliment of Ohrid”, the International Centre of Desuggestology in Vienna and the Teacher Training Centre in Viktorsberg, Voralberg, Austria, all of them created and directed by Prof. Dr Georgi Lozanov.

Key words: Suggestology, Suggestopedia, Senior Naval Staff, Communicative Skills, Leadership Culture,Navigation Safety

Добротата – основна цел на възпитанието:

“Да се научи на добро свободния човек е повече, отколкото да се освободят робите!”

Омар Хаям (1048-1123), персийски учен, педагог, поет – автор на около хиляда четиристишия (рубаи), математик, философ, лекар, астролог, астроном, създал карта на звездното небе и обсерватория

“Прави добро на другите!”

Генерал-майор Константин Кирков (31.08.1869 – 01.09.1920), „Записки по военна педагогия”, 1900

„България има нужда от финес в отношенията, особено определени групи от хора като педагози, лекари. Първата стъпка при обучението е усмивката. В медицината има дума за това – плацебо.

Усмивката е в основата на всичко. Тя разтопява дори лошия човек. Българите сме малко мнителни, но усмивката все пак върши работа. Защо да използваме мечове и ятагани, когато можем да бъде миролюбиви?

Не може да има Сугестопедия, ако няма Любов! Без Любов няма Сугестопедия!

Use your brain and follow your heart!

Използвай мозъка си и следвай сърцето си!

Това е Сугестопедия!

Професор д.м.н. Георги Лозанов, д.м. (22.07.1926-06.05.2012), учен, психиатър, психотерапевт, физиолог на мозъка, педагог, създател на Сугестологията и Сугестопедията-Резервопедията

Въведение:

Педагогиката на висшето училище, преподаването на психологията и научните психологически изследвания във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” през 90-те години на XX век и първото десетилетие на XXI век са свързани с редица предизвикателства, продиктувани главно от смяната на парадигмата за подготовката на командни кадри за Българската армия, Военноморските сили, Гражданския флот и Морската индустрия. Извършва се нелек и продължителен преход от “Субект-Обектния” подход към “Субект-Субектен” подход, който изисква промяна в мисленето, нагласите, аксиативната система, човешките отношения и поведението, мотивацията, инициативата, креативността, дисциплината, отговорността, самостоятелността, лидерския модел и психическата закалка на морските кадри. Измененията в стандартите и критериите към морските кадри безспорно налагат нова визия за методологията, дидактиката, методиката, теорията на възпитанието, управленския стил и мениджмънта на морските университети.

През последните 15-20 години се осъществи смяна на концепциите за войната и подготовката на войските за асиметрични и високотехнологични мрежово-центрични войни, разработиха се нови военни стратегии и доктрини в системата на НАТО, които поставят в центъра интелигентната отбрана и интелектуалните способности на военнослужещите, а това изисква качествено ново отношение към креативността и творческите способности на офицерския състав, развитие на човешкия потенциал и нови мисловни модели на военните кадри.

Международната морска организация (ИМО) и Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ) поставят акцента върху културата на безопасността на корабоплаването като част от ценностната система на моряците, което придобива все по-голяма актуалност във връзка с прилагането на Трите пакета за морска безопасност (Ерика I, II и III) и Манилските поправки на Конвенцията STCW ‘1978/1995/2010.

Системата от психотерапевтични методи и психологически тренинги, които се използват във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, допринесе за издигане авторитета на Морското училище като водеща академична институция за приложение на интерактивните методи на обучение и възпитание на командните кадри на Военноморските сили и Гражданското корабоплаване.

Всичко това направи психологията като учебна дисциплина по-атрактивна и по-креативна, тя зае по-значимо място в професионалната подготовка на морските кадри от трите нива: управленско, оперативно, изпълнителско.

Неизползвани възможности до сега за подготовката на морските командни кадри се съдържат в сугестопедията, развита в научните трудове на професор д-р Георги Лозанов, която е ефективен комуникативен метод за скритите резерви на човешката психика и човешките способности. Сугестопедията (Резервопедията) е теория и практика на освобождаващо–стимулиращата комуникативна педагогика на нивото на скритите резерви на човешкия ум.

Целта на доклада е да представи визия за възможностите и ефективността от десугестивното обучение (сугестопедията) на морски командни кадри за формиране и развитие на техните комуникативни умения и управленската им култура като фактор за безопасността на корабоплаването през XXI век.

Мащаби ограничения: Изследвани са само психологическите и педагогическите аспекти на образованието във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.

I. Приносът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” в приложението и развитието на интерактивни педагогически и психологически технологии в подготовката на морските командни кадри

Богатата история на Морското училище от неговото създаване на 9 януари 1881 година до наши дни свидетелства, че в развитието му са заложени както здрави образователни и възпитателни традиции, така и новаторската интуиция на академичния състав за непрекъснато обогатяване на психолого-педагогическата практика с иновативни методи, които са в тон с настъпващите промени във времето и съответстват на растящите стандарти и изисквания към командните кадри.

Ако се доверим на мъдростта „Денят се познава от сутринта”, ще видим, че още от зората си морското образование в България е положено върху здрави темели и се развива на основата на най-напредничавите психологически и педагогически концепции. Голям духовен заряд се съдържа още в първия български учебник по военна психология и педагогика, ласкаво наречен с позабравената вече дума „Записки по военна педагогия” [4], който е издаден през 1900 година и изпреварва аналогични американски и европейски издания с четвърт век. Автор на учебника „Записки по военна педагогия” е издаден от ентусиазирания капитан от артилерията Константин Христов Кирков, възпитаник на Артилерийската инженерна академия в Торино, Италия. Учебникът на капитан Кирков по военна педагогия бързо печели не само национално, но и международно признание, като намира приложение в руски и западноевропейски военни училища. В края на XIX век и началото на XX век Константин Кирков разглежда военното обучение като взаимодействие и хармония между три основни компонента в рамките на триадата:

1) Душевен (психичен), когнитивен компонент – УМ, център на нравствената природа на човека;

2) Психо-соматичен и афективен компонент – ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА;

3) Волеви (конативен) компонент – ВОЛЯ (конация) като осъзната и несъзнавана същност.

Още през 1900 година Константин Кирков разработва жизнено важните проблеми за воинския морал и воинското другарство, за кохезията и екипността в работата на командирите, за вярата с нейните многостранни измерения – вяра в собствените сили, вяра в оръжието и средствата за спасяване, вяра в командирите и другарите. Ключовата дума тук е солидарност: солидарност и доверие към оръжието; солидарност и доверие към другарите, солидарност и доверие към началниците.

Висока международна оценка получават изходната етическа мисъл на Константин Кирков за войната „Войната е зло, но с такова зло се защитава доброто”, както и неговите възгледи за главните нравствени идеали на войника и офицера – вярата и Отечеството.

През 1912 и 1913 година учебникът на Константин Кирков два пъти е издаван на руски език от Военно-научното общество на Русия „Общество ревнителей военных знаний”:

– Кирков К. Записки по военной педагогике (психология, обучение и воспитание). – СПб.: Издано при содействии общества ревнителей военных знаний, 1913. – 386 с.

– Кирков К. Записки по военной педагогике. СПб., 1913.-214 с.

– Кирков К. Записки по военной педагогике. Ч. III. [Спб., 1912], 172 с.

За ценността на Военната педагогия на Константин Кирков говори и фактът, че неговите книги високо се оценяват и продължават да са актуални и през XXI век в образователните програми на Министерството на отбраната на Руската федерация.

В Първата световна война Константин Кирков е началник на Българския военноморски флот – Беломорска, Черноморска и Дунавска флотилии, 18.01.1914-12.05.1919 г. На генерал Константин Кирков дължим идеята за интегративния характер на морското образование и подготовката на офицери за Военноморските сили и Търговското корабоплаване по единна методика и единни учебни програми, благодарение на което ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” се развива като уникална морска академия.

За плодотворността и приложимостта на Записките по военна педагогия на генерал Константин Кирков в областта на морското образование говори още един уникален факт: през 1938 година капитан-лейтенант Тодор Д. Цицелков издава Записки по военна педагогия за III специален клас на училището [14], в основата на които са педагогическите записки на Константин Кирков. Авторът капитан-лейтенант Тодор Цицелков изрично подчертава [14], че се е ползвал от Военна педагогия на професор д-р П. Цонев от 1934 г., Военна етика и военна педагогия на подполковник Коцев от 1933 г. и Военно обучение на полковник Кирков от 1917 г.

Капитан-лейтенант Тодор Д. Цицелков е началник на Морското училище през 1935 г. за 7 месеца. По-късно е назначен за началник на Морската учебна част. Той преподава Военна психология и други дисциплини в Морския отдел на Военното на Н.В. училище (1937-1939), по това време Морско училище е дислоцирано в гр. Созопол.

Тази хубава традиция, старшите началници да дават личен пример в развитието на военната психология и педагогика, завещана ни от генерал Константин Кирков и капитан-лейтенант Тодор Цицелков, продължава и в новата история на Морско училище. През 1969 година в Трудове на училището началникът на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” адмирал Дичо Узунов заедно с началника на катедра „Обществени науки” капитан I ранг доц. д-р Иван Урумов (03.04.1934 – 07.03.2003) издават студията „Психологически основи на военната дисциплина” [13], която продължава да се използва и днес в подготовката на курсантите.

През 80-те години на XX век в училището по покана на адмирал Дичо Узунов и капитан I ранг доц. д-р Иван Урумов гостуват руските учени от Московския военен университет генерал професор д.п.н. Александър Василевич Барабанщиков и полковник професор д.пс.н. Николай Фьодорович Феденко. Техните учебници и монографии по военна педагогика и военна психология бързо намират радушен прием и обогатяват опита в обучението и възпитанието на курсантите – Вапцаровци, част от трудовете им са преведени на български език.

Последното десетилетие на XX век и първото десетилетие на XXI век развитието на Военната психология и Военната педагогика във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” се характеризират с два жизнени процеса, които протичат успоредно:

1) Първи процес: Своеобразен Ренесанс преживяват позабравени във времето български научни концепции за военното обучение и възпитание. Преиздадени са уникалния учебник от 1943 година по Военна психология (Психология на боеца) на професор д.н. Спиридон Казанджиев [3], в който е включена студията „Силата и кризите на човешкия дух във военната психология на Спиридон Казанджиев” и учебника на полковник Христо Гюлмезов от 1905 година „Войската и нейната психология” [7], в който са включени съвременни изследвания за автора и българските военно-психологически и военно-педагогически традиции.

2) Втори процес: Педагогическата практика се обогатява с нови възгледи за човека и семейната му система, за човешките взаимоотношения и работната среда на човека, за усъвършенстване на менталните способности на човека през новото хилядолетие.

През месец декември 1992 година във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” по покана на професор д.пс.н. Илия Пеев гостува немският учен доцент д-р Арно Реммерс и направи апробация на позитивната психотерапия като нов психологичен метод. Доцент Реммерс е ученик на автора на метода Позитивна психотерапия, професор д.м.н. Носрат Песешкиан д.м. (18.06.1933 – 27.04.2010), президент на Германската академия по позитивна психотерапия и транскултурална психиатрия.

Методът на позитивната психотерапия е позитивен психодинамичен метод с центрове и институти в повече от 20 страни по света. Новото психологично направление, интегриращо източната и западната култури, със своите хуманистични, транскултурални, психодинамични и интерактивни методи, бързо допадна на морската аудитория, която е отворена към иновациите.

През 2002 година, т.е. десет години, след като се внедри методиката на професор Носрат Песешкиан в морското образование, беше издадена и едноименната монография по позитивна психотерапия [10].

През последните две десетилетия в съвременната психологическа и педагогическа практика във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” се внедриха нови учебни дисциплини „Психология на безопасността на корабоплаването”, „Организационно поведение”, „Психология на управлението на корабния екипаж, „Психология на екстремалното поведение”. С чувство на законна гордост трябва да подчертаем, че във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” с признателност и преклонение се отнасяме към традициите, които създаде в Република България професор д.ф.н. Георги Йолов Тодоров (1927-1998), който у нас положи основите на Психологията на екстремалното поведение на човека, като се стремим да съхраним и развиване неговите идеи за екстремалното поведение, личността на моряка и моряшкото семейство, др. [1, 2].

За приноса на професор Георги Йолов в развитието на екстремалната психология и за други негови големи научни и педагогически заслуги, с Решение на ФС на Философския факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, взето с Протокол № 7 от 28.06.2010 г. посмъртно му беше присъдено званието “Почетен професор на Философския факултет”.

Повече от 20 години във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” успешно развиваме лидерската подготовка на курсантите, студентите и офицерите. Първият в Република България учебник по военно лидерство има две издания. Учебникът „Военно лидерство (психологически ракурс)” във второто си преработено и допълнено издание през 2007 г. е удостоен с наградата за наука „Варна” [8].

ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” внесе значителен принос в световното морско военно и гражданско образование чрез прилагане на психотерапевтични методи на подготовка [9] и разширяване на дидактическия комплекс от интерактивни методи на обучение, респективно чрез внедряване на Система от тренингови методи на подготовка, които бързо допаднаха на курсантите и офицерите, обучаващи се в Морско училище.

Вече е натрупан повече от 20 годишен опит в използване на психологическите тренинги в подготовката на курсантите и офицерите от ВМС. По предложение на студентите от първи курс, обучаващи се в специалността „Мениджмънт на водния транспорт”, през 2012 година беше разработен и издаден първия в света Психологически практикум: Психологическият тренинг във водния транспорт [11]. В изпълнение на най-новите изисквания на Конвенцията STCW ‘1978/1995/2010, внесени с т.н. Манилски поправки, предстои нелеката, но предизвикателна задача, за прилагане на психологическите тренинги и в обучението на студентите от всички граждански специалности във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. На основата на натрупания опит се открояват още по-примамливи психологически и педагогически технологии, базирани на откритите от професор д.м.м. Георги Лозанов д.м. Сугестология и Сугестопедия – Резервопедия или казано по друг начин – Десугестивно обучение.

II. Ролята на сугестопедията като сугестология на педагогическата практика за откриване на менталните резерви и разширяване резервните възможности на личността и силата на подсъзнанието

От най-ранните етапи в развитието на човешката цивилизация до наши дни главната загадка за човека си остава човешкият мозък и менталните (лат. mentalis – умствен; психичен, душевен; mens, mentis – ум, разум мисъл) възможности на човека. От самата зора на човечеството продължават да се търсят начини както за нарастване на умствения потенциал, така и за телесно и духовно изцеление, за разрешаване на тежки личностни и социални проблеми, а също и за манипулация на човешкото поведение. Поради тази причина познанията и изследванията върху мозъка и човешкото поведение векове наред са оставали тайна и продължават да бъдат най-дълбока тайна и приоритет на ограничен кръг от мъдреци, пророци, апостоли, месии, адепти, медиуми, оракули, магове, шамани, екстрасенси, специални служби и конспирации, посветени в тайни общества, секти и религиозни общества, др. Менталността на човека продължава да бъде свързвана с мистиката, парапсихологията, езотериката, окултизма, гаданията, магиите, пророчествата, ясновидството и мн. др.

В различните културни традиции са разработвани множество техники за въздействие върху мозъка на човека и неговите интелектуални способности: шамански ритуали и сеанси; обреди, вярвания и митове; поличби и предания; обет, заклинания и клетви (Хипократова клетва, Военна клетва, Клетва за вярност и пр.”); култови практики и обреди; баяния и врачувания, които са известни с множество алтернативни рими; молитва; съзерцание; просветление; озарение; медитация; мантри; автогенен тренинг и релаксация; хипноза; транс; екстаз; йога; психотехники; трансперсонални състояния; пътешествие в други светове и други времена; система за психофизиологическа саморегулация и пр. Въздействията върху психиката чрез изброените техники стават на фона на специално подбрани сугестивни атрибути: музика и ритми, огън, заклинания, картини, икони, игри, талисмани, танци, ритуали, формули на ободряване и формули на внушение, хипнеми (формулите при хипноза) и др.

Централно място сред този богат арсенал от психотехники заема внушението, което намира един по-завършен израз в модерната наука Сугестология.

Сугестологията (Suggestologia, от лат. Suggestio – внушение и гр. Logos – наука, учение) се определя като дял от психологичната наука, в който се разработват проблемите на внушението [12, 15].

Внушението (лат. Suggestio – внушение) в психотерапията се определя като целенасочено психично въздействие върху отделни лица или група хора, възприемано пасивно, без съпротиви и критична оценка, както се казва – на доверие. Във внушението, респективно във самовнушението (автосугестията) се съдържа огромна психична енергия, която обаче може да играе положителна и отрицателна роля в човешкото поведение. Внушението е предпоставка за възпитанието и психическата закалка, за личностното развитие и самоактуализацията на личността [12, 15]. Най-завършената форма на внушението е хипнозата.

В науката и психотерапевтичната практика са известни разнообразни видове внушения[12]: вербално (словесно) внушение – с речево въздействие; зрително внушение; контекстуално внушение; косвено внушение; мотивирано внушение; парадоксално (негативно) внушение; по време на естествен сън или в полубудно състояние, в релаксирано състояние; пряко внушение; постхипнотично внушение и др.

Внушенията са могъщи позитивни средства на лечебното изкуство, но те могат да бъдат и много опасни за човешкото здраве, поведение и личностно развитие. При непредпазливи, безкритични, безотговорни и некомпетентни въздействия, могат да причинят тежки деформации в човешкото поведение, да доведат до непоправими личностни разстройства, тежки страдания, включително до агресия, автоагресия и суицид.

За наша национална гордост българският учен, психиатър и психотерапевт професор д.м.н. Георги Лозанов от средата на 50-те години на XX век започва да търси безопасни пътища за разкриване на скритите резерви на човешкия мозък (ум) чрез внушение и хипнозакато негова най-завършена форма и поставя началото на науката Сугестология. За целта Министерството на народната просвета и Българската академия на науките основават през 1966 година Научно-изследователския институт по Сугестология, чийто директор в продължение на почти 20 години (1966-1985) е професор Георги Лозанов. Той също е създал и ръководил Център по Сугестология и Развитие на Личността към СУ “Св. Климент Охридски”, Международен Център по Десугестология във Виена, Международен Център за Обучаване на Преподаватели във Викторсберг и Форалберг, Австрия.

http://dr-lozanov.com/

http://dr-lozanov.com/bg/bg1.htm

http://dr-lozanov.com/en/en1.htm

https://suggestology.org/suggestopedia/

http://www.suggestopedia-bg.info/bg/suggestopedia/georgi-lozanov.html

Заедно със създаването на института по Сугестология, д-р Георги Лозанов въвежда през 1966 година за пръв път категорията сугестопедия, което прави в статията „Сугестологията – път към хипермнезия в учебния процес. Методика на Сугестопедията”, публикувана в списание „Народна Просвета”, С., кн.№ 6. Една година по-късно по време на Международната седмица по психосоматична медицина в Рим, доктор Лозанов съобщава същия термин на английски език – suggestopedia. В издадената през 2005 година книга „Сугестопедия – Десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви” [5] професор Георги Лозанов пояснява: „Използвах този термин на английски език за първи път през 1977 г. (Suggestopedia and memory, Proceedings of the International Psychosomatic Week, Rome, 1967, 535-539). С публикуването на този нов термин аз неволно си създадох трудности, защото нямаше традиционно стабилна дефиниция и трябваше постоянно да обяснявам. След основните научни публикации нямах възможност до сега да опиша по-разбрано за всички за какво всъщност се отнася. Сега ще се опитам в следващите страници на тази непретенциозна книга да запълня част от тази голяма празнина.” [5, с. 11].

Създателят на Сугестологията и Сугестопедията проф. д-р Георги Лозанов превръща научните търсения в тези области в своя най-важна жизнена мечта(http://www.suggestology.eu/)

„Аз имах мечта. И тази мечта настойчиво ми шепнеше, говореше, крещеше:

“Има метод, има форма на комуникация за “заключени богове” и за “хипнотизирани души, повярвали в своето нищожество. Има! Има!”

Този метод, тази форма на комуникация ще промени нещата. Ако това стане, всички ще се учим и ще се развиваме много по-бързо и по-творчески… и с радост… Тогава талантите няма да бъдат толкова далеч от нас. Ние ще ги разбираме и приемаме, а може би някои от нас ще се изявят също като таланти.”

Ръководен от тази силна мечта, младият лекар д-р Георги Лозанов започва активна практическа работа за прилагането на психотерапевтични методи в медицинската практика с особен акцент върху внушението (сугестията). През 1963 година д-р Лозанов дейно участва в издаването на „Ръководство по психотерапия”, като изготвя втората глава „Внушение (Сугестия)” [15, с. 47-91], с което основателно се гордее, защото представя много случаи от терапевтичната си практика с използване на сугестия. Книгата е издадена под ръководството на професор д-р Емануил Шаранков (1903-1997).

Още тогава Провидението е белязало с щастлив знак младия автор на теорията и практиката по сугестия. Едва ли някой от авторския колектив на Ръководство по психотерапия [15] е прогнозирал, че само след 3 години ще се случи толкова значимо събитие в българската психотерапевтична наука, което да изправи на крака Научния съвет на Педагогическия институт “Тодор Самодумов” през 1966 г., когато 40-годишният тогава д-р Георги Лозанов представя създадената от него Сугестопедична методика за обучение по чужди езици. След впечатляващата презентация на д-р Лозанов известният български психиатър професор д-р Емануил Шаранков пророчески възкликва:

– Колеги, станете прави, тук става нещо голямо за България. Идва нова педагогика!

Пояснение:

Случаят се предава както по интервюто с професор д-р Георги Лозанов във в. „24 часа” от 10 януари 2012 г., така и по публикуваните на 14 юни 2012 г. спомени на Румена Шиндлер-Коларова, член на Съюза на швейцарските писатели и на Писателския съюз в Женева. Румена Шиндлер-Коларова преди 47 години лично е обучавана по “Системата Лозанов” като курсистка в група, която проговоря италиански език за един месец, без никой от участващите в нея да е имал представа от този език преди обучението. За пръв път тя се е докоснала до професор Георги Лозанов чрез своята майка Иванка Димитрова, преподавател по френски език от катедра Френска филология в Софийския университет “Климент Охридски”, която ръководи група от 15 души от различни възрасти и професии. Групата участва в експеримент, организиран от професор Лозанов , в който се прави успешен опит със запомнянето на 1000 френски думи за един ден. Успехът е 98%! Това слага началото на Института по сугестология при БАН, на Сугестологията като наука за внушението, на Сугестопедията като нейно приложение в педагогиката.

http://www.public-republic.com/magazine/2012/06/92442.php

http://www.roumena.net/

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1180613

Сугестопедичната методика за обучение по чужди езици бързо намира признание в целия свят като единствено по рода си голямо българско дело в световната педагогика, национално и световно богатство, практикувана в университети като Оксфорд и Сорбоната.

Благодарение на силната жизнена мечта на младия изследовател д-р Георги Лозанов, Сугестологията и Сугестопедията стават главната тема и на неговата дисертация за присъждане на научната степен „Доктор на медицинските науки”. Дисертацията е защитена 12 януари 1971 година в Украйна пред Заседанието на терапевтическия съвет на Харковския медицински институт по неврология и психиатрия. Официални опоненти на дисертацията на д-р Георги Лозанов са трима учени:

1. Профессор д.м.н. Илья Захарович Вельвовский (1899-1981);
2. Професор заслужил деятел на науката д.м.н. Нина Павловна Татаренко;
3. Професор А. И. Зильберштейн;

Справка:

Лозанов, Г.К. Суггестология и суггестопедия. „Психиатрия” (14.767). Автореф. дис. на соиск. учен. степ. д-ра мед.н.: Спец. 14.767 / Лозанов Г.К.; Харьк. мед ин-т. – София: 1970. – 64 с.: граф. Библиогр.: с. 62-64.

Непосредствено след успешната защита на докторската си дисертация, в резултат на продължителна, мащабна и задълбочена експериментална работа в Института по сугестология и много български училища, първи в света, през 1971 година професор Георги Лозанов издава своята монография „Сугестология” [6], която е планирана като първа част на фундаменталните научни изследвания.

Монографията „Сугестология” от 1971 г. на д-р Георги Лозанов е една от най-уникалните научни творби в България и света, затова ще си позволим един кратък обзор за нейното създаване и съдържание. Предговорът към монографията е написан от академик Сава Цолов Гановски (1897-1993), авторитетен учен педагог и философ с международна известност, член на Президиума на БАН, Директор на Института по педагогика и на Института по философия, Президент на Международната федерация на философските дружества, Председател на 5-ото Народно събрание (11 март 1966-26 юни 1971).

Академик Сава Гановски започва предговора с факта, че монографичният труд „Сугестология” на д-р Георги Лозанов е „първата в световната литература книга, посветена на създаденото у нас сугестопедична направление” [6, с. 15]. Монографията е резултат на продължилите близо две десетилетия изследвания в областта на сугестологията и сугестопедията, през който период авторът прави сполучлив преход от медицинското към педагогическото прилагане на сугестопедията. Академик Сава Гановски подчертава факта, че сугестопедията представлява сугестологично направление в педагогиката. Авторът първоначално създава сугестопедията на основата на откритите от него сугестивни резерви на паметта, а по-късно и на цялостната личност в учебния процес.

Монографията слага началото на науката Сугестология в България и света, като тя е базирана на множество експериментални опити и теоретични проучвания През 1978 г. ЮНЕСКО изпраща в България 25 експерти от различни страни, които да разучат и оценят метода сугестопедия, разработен от проф. д-р Георги Лозанов. В резултат, ЮНЕСКО признава и препоръчва образователна система сугестопедия за разпространение в целия свят, което е едно голямо признание за българската наука и за таланта на професор Геуорги лозанов.

В основата на метода стои схващането, че човешкият мозък разполага с неизползвани резерви за усвояване на информация. Тяхното разкриване, спомага за многократно по-бързото и ефективно учене, отколкото при традиционната педагогика – по позитивен и спонтанен начин – без стрес, напрежение или умора – чрез умствена релаксация и ненапрегната концентрация – с помощта на изкуството.

Съдържанието на сугестологията е отразено в седем глави в монографията в обем 520 страници.

Професор Георги Лозанов разглежда сугестологията в нейните многостранни житейски прояви, като задълбочено проучва още първите опити със сугестивна хипермнезия, внушена хипермнезия, опитите със запаметяване на 100 чужди думи в един сеанс (рекордът на метода на д-р Георги Лозанов е запаметяването на 1000 нови думи на френски език за един ден), психоаналитичните концепции на Зигмунд Фройд, социометрията и психодраматичната парадигма на Джейкъб Леви Морено и др. Повече от 1000 литературни източника са използвани от автора, за да се проучи сложната природа на внушението и внушаемоста, в т.ч учението на Иван Петрович Павлов за висшата нервна дейност (носител на Нобелова награда за медицина и физиология за 1904 година), физиологични и дисоциационни теории, идеомоторни и условнорефлекторни механизми, първична, вторична и третична внушаемост, хипнозата и пр.

Специално внимание професор Георги Лозанов отделя на съзнаваната и несъзнавана психическа активност, средствата на внушението в практиката, антисугестивните бариери и психическите съпротиви.

Централно място в монографията заемат въпросите на сугестопедията като експериментален метод на сугестологията и сугестопедичното направление в педагогическата практика. Именно тези въпроси са поставени в основата на новата монография, която излезе през 2005 година „Сугестопедия – Десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви” [5]. Тази книга е била замислена още през 1971 година като втора част на Сугестологията, но поради много превратности на съдбата след като преживява върха на научната си слава и признание в България професор Георги Лозанов е бил принуден десетки години да живее и твори в чужбина, което забавя излизането от печат на втората част на сугестологията с повече от 30 години. Това обаче е предмет на други изследвания.

Сугестопедия – десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви [5].

Десугестопедията е изкуство – непрекъснато вибриращо, адаптирано изкуство [5].

Suggestopaedia – Desuggestive Teaching. Communicative Method. On the Level of the Hidden Reserves of the Human Mind [16].

Втората монография на професор Георги Лозанов от 2005 година „Сугестопедия – десугестивно обучение” [5] дава отговор на въпроса: „Сугестопедия – какво е това?”, определяйки я като наука за резервните възможности на ума и неизползвания потенциал на мозъка главно към обучението, която доказва, че човешката личност има много по-високи възможности, отколкото е прието в масовата обществена норма.

Професор Георги Лозанов разкрива особеностите на резервния сугестопедичен комплекс, който се освобождава от Сугестопедично-десугестопедичното обучение [5, с. 35]:

1. Паметовите резерви, резервите за интелектуални дейности, резервите за креативност и резервите на цялостната личност се отварят. Ако не освободим многостранния резервен потенциал, не можем да говорим за сугестопедия.

2. Обучението винаги е съпроводено с ефект на релаксация или поне без усещане за умора. Ако по време на час учениците се изморят, не можем да говорим за сугестопедия.

3. Сугестопедичното обучение винаги е приятно преживяване.

4. То винаги има благоприятен образователен ефект, като смекчава агресивните тенденции в учениците и им помага да се адаптират към обществото.

5. В случаите на функционални заболявания или функционални елементи на органични заболявания се наблюдава значителен психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.

Какво се използва при сугестопедията? На основата на резервния сугестопедичен комплекс, който се освобождава от Сугестопедично-десугестопедичното обучение, в хода на сугестопедичната работа се активират фактически и влияят на обучението следните фактори[5, с. 201-202]:

1. Класическо изкуство.

2. Плацебо.

3. Парасъзнание.

4. Релаксация под формата на успокоение.

5. Периферни възприятия.

6. Достоверност на източника на информация.

7. Двуплановост в предоставянето на информация.

8. Интонация и ритъм на речта.

9. Инфантилизация в смисъл на увеличено доверие и възприемчивост.

10. Псевдопасивност.

11. Престиж.

12. Множествена личност.

13. Вибрираща релаксативна методология.

14. Нови имена и биографии.

15. Песни.

16. Смях.

17. Специфична глобалност.

18. Златни сечения.

19. Насочена неманипулативна комуникация. Съществуват и още някои други фактори. Разбира се, всички цитирани фактори са важни.

Какво е най-същественото, без което няма сугестопедия? От особено значение е и обучението на преподавателя, без което не е възможно [5, с. 202-203]::

1. Да се подаде огромен материал.

2. Материалът да бъде глобално-парциално структуриран.

3. Като специалист и като личност преподавателят трябва да има много висок престиж (да внушава надеждност и доверие).

4. Преподавателят трябва да притежава, а не да имитира, стопроцентово очакване на положителни резултати от десугестивното обучение.

5. Да обича учениците си (разбира се, не сантиментално, а като човешки същества и да ги учи с лично участие в системата от игри, песни, класически тип изкуство и радости.

Сугестопедията (и нейното десугестивно прилагане) е метод на отваряне на резервите на ума чрез любов към човешките същества. Всички други прийоми, които бяха описани, са свързани с оркестрация, но необходима оркестрация.

Сугестопедията (Десугестивно обучение) Резервопедия е изградена върху седем закона(Conditio Sine Qua Non), които са открити, систематизирани и описани от професор д.м.н. Георги Лозанов и могат да бъдат открити на неговия сайт:

http://dr-lozanov.com/bg/7_zakona.htm

1) Любов

Добре известно е, че нищо хубаво на този свят не е постигнато без любов. Любовта е и важно условие за достигане до резервите на психиката. Любовта създава спокойствие, доверие и допринася за престижа на учителя в очите на учещите се и така отваря пътищата към разкриване на психичните резерви  на личността. Любовта не може да се изиграе, тъй като учещите ще го усетят. Но не бива да се разбира и като някакво сантиментално настроение, тъй като това отношение провокира отрицателни реакции. Тя трябва да се усети като искрена любов към човешкото същество. Не съветваме никой учител да започва работа на нивото на резервите без човеколюбие. Би било по-добре да почака докато преосмисли общуването в учебния процес от тази позиция.

В сугестопедията , любовта на учителя към учещите може най- добре да се илюстрира чрез образа на родител, който учи детето си да кара велосипед, без то да може да каже в кой момент родителят му го придържа или не.

По същият начин учещите в сугестопедичния процес най-често не съзнават кога учителят им ги подкрепя. Например, по време на всички етапи от сугестопедичния цикъл в чуждоезиковото обучение т.е. в етапите на производство на речта – въведение, разработки и представяне (етап, в който учещите се изразяват по- свободно и творчески), учителят ги води деликатно като ненатрапливо ги поправя така, че те дори не си дават сметка, че са поправяни. Учителят просто произнася правилно сгрешения израз по такъв нежно сугестивен начин, че те дори не разбират, че са допуснали грешка. Грешките никога не се обсъждат на място и учителя с нищо не дава да се разбере, че учещия трябва да се старае повече.

Тази метафора илюстрира качеството на психологическата връзка между учител и учещ, която много напомня на връзката между майката и детето. Примерът с велосипеда използван тук се фокусира онази черта на Любовта, която е свързана с грижовната подкрепа на учителя, предложена внимателно на учещите. Грижа, която те с желание приемат, защото не им е натрапена. Така те се чувстват сигурни.

Любовта, заедно с останалите закони, създава необходимата радостна, искрена и високо мотивираща концентративна релаксация. Това състояние се характеризира с умствена релаксация и ненапрегната концентрация. То изисква спокойствие, вътрешна увереност и доверие. При тези условия на положителни емоции, творческата интелектуална дейност и глобализирания учебен процес се отличават с липса на умора. Принципът на радост и концентративно спокойствие се прилага чрез система от игри и смях, чрез нагледните материали, които са не толкова илюстративни, а стимулиращи по характер, както и цялостната организация на учебния процес.

2) Свобода

Когато има Любов, има и Свобода. Свободата дава възможност на учителя да упражни своята лична преценка и да взима решения, за да може да приспособи сугестопедичната система към личните особености на всяка група. Тя също позволява на учещите да изберат дали да вземат участие в някои дейности като например песни, игри и т.н., които може да не допадат на тяхното разположение. Във всеки момент те са абсолютно свободни да излязат от стаята, стига да не пречат на работата на групата. Принципът на свободата е един от основните елементи, които отличават сугестопедията от хипнозата. При хипноза, хипнотизираният не може да избира, да действа свободно, спонтанно, да прекъсне процеса, за да направи нещо, освен ако хипнотизаторът не му е наредил.

Свободата дава възможност на учещия се да се вслуша във вътрешния си глас и да избере своя собствен път към резервите на психиката в различните моменти на процеса на обучение. Свободата не се диктува от учителя, тя е спонтанно чувство у учещия се. Това е усещане,  че те не се подчиняват на една методика, а са свободни да се включват с радост като дават израз на своите личностни черти. Т.е резервопедията не е натиск, а напротив, тя отваря вратата към личностна изява.

3) Убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се случва

Състоянието на увереност , че нещо необикновено, различно от обществената сугестивна норма непременно се случва, води до състояние на вдъхновение у учителя. Това вътрешно тържество се отразява във периферните перцепции на учителя, които се възприемат и се създават у учещите. Това, което е от особена важност е, че тази нагласа е спонтанно създадена от състоянието преподавателя и учещите се щастливо резонират, най- често несъзнателно. Така се създава така наречената десугестивна връзка на нивото на резервния комплекс. Майсторството на учителя е в улесняването на този комуникативен процес на резонанс. Естествено, известни сугестивни влияния са неизбежни във всеки комуникативен процес. При Резервопедията, обаче, дори най-малкият натиск или настояване от страна на учителя е пречка в този процес. Той/ тя просто общува на границата на неизползваните резерви на мозъка/ ум в съответствие със седемте закона на Резервопедията. По този начин, курсистите имат чувството, че те постигат всичко сами; помощта на учителя е само една протегната ръка на приятел. Разбира се, това общуване е въпрос на обучение и практика.

Сега учещите са способни да усвояват учебния материал, поне два до три пъти и до пет до десет пъти по-бързо и по- добре от резултатите в традиционните методики, с благоприятен ефект върху здравето и възпитанието. В бъдеще този ритъм на усвояване може да се увеличи многократно.

Учителят, който използува сугестопедия трябва да бъде добре запознат с резултатите от другите съвременни методи, за да може да има правилна преценка. Очакванията на учителя се отнасят както към неговите/нейните собствени  способности да активира резервите на учещите, така и към способностите на курсистите да учат на резервно ниво. Тези очаквания се усещат от курсистите чрез периферните перцепции и подсъзнателните сигнали, които се излъчват от гласа, изражението на лицето и цялото не словесно поведение на учителя. Поради автентичността на тези сигнали и невъзможността те да бъдат изиграни от учителя, учещите ги възприемат без колебание. Това автоматично води до разкриване на резервите. Това е един взаимен процес, при който очакванията на учителя оказват влияние върху очакванията на учещите, т.е. очакванията създават очаквания и това става естествено, спонтанно без какъвто и да е било натиск.

4) Многократно увеличен учебен материал

При сугестопедията учебният материал, който се представя на учещите се за единица време трябва да бъде най-малко 2 до 3 пъти (пъти, не проценти) по-голям от обема материал, представен според съществуващата норма от други методи. Например, учебният материал в едномесечен чуждоезиков курс трябва да бъде поне два пъти повече от един типичен подобен курс. В същност, такъв курс за начинаещи ще се състои от 2000 до 2500 лексикални единици, усвоени за 100 учебни часа без домашна работа, което със сигурност надвишава установената норма. Тази пропорция се отнася и за останалите предмети. Ако традиционната норма се промени с времето, след няколко години или поколения, сугестопедичният курс също ще трябва да се промени заради постоянния стимул на еволюцията. Като се има предвид, че голям брой национални и международни експертни комисии потвърдиха, че методиката има психопрофилактичен, психохигиенен и възпитателен ефект, повече от ясно е, че не бива да позволим учебния материал да намалее. Ако в рамките на сугестопедията учебният материал се придържа към традиционните граници, това само би фиксирало и засилило обществената сугестивна норма за ограничените възможности на човешкото същество. По този начин еволюцията би се забавила.

5) Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото

Когато се преподава новият материал по всички предмети, не бива да има разделение между елемента и цялото. Елементите не бива да се преподават и изучават изолирано. Например, думите, граматиката, не съществуват отделно от езика, а са част от речта. Всяко цяло е част от по- голямо цяло и така до безкрай.

От друга страна, тази концепция се основава на някои изследвания върху функционирането на мозъка, според които частите на мозъка съдържат информация за целия мозък. Можем да допълним, че според трите основи на сугестологията, човешкото същество реагира като цяло и възприема дразнителите в тяхната комплексност. Това е още едно доказателство, че елементите не съществуват отделно, а винаги като част от цялото. От гледна точка на философията съществува великата теория, че цялото е в частта и частта е в цялото. Те са неделими. Няма изолирани части. Ето защо, при ученето, елементите трябва да се учат заедно с цялото. Глобалното дава допълнителни нюанси на елемента. Атомът отразява законите на Вселената и Вселената е в атома.

Когато това условие се спазва в педагогиката, резултатите са по- добри. Няма опит да се изолира елемента със сила. Условието цяло- част, част – цяло, част чрез цяло, където водещо е цялото е един от факторите, които допринасят за хармонизиране на учебния процес. Майсторството на учителя се състои в решението, което той или тя трябва да вземе за това кое ще бъде прието като цяло.

6) Златната Пропорция

Златната пропорция разкрива законът за хармония във Вселената, на който всеки сугестопедичен  процес трябва да се подчини. Хармонията създава хармония и преодолява психичния хаос, често провокиран от традиционната педагогика. Хармонията е основен фактор в преподаването и усвояването на такъв голям учебен материал за кратък период от време. Връзките между частите и цялото са в златна пропорция в сугестопедичния процес на общуване. Способността за учене се подобрява, когато учебния процес умело открива правилния баланс между ритми, интонации, емоционални стимули, т.н.

7) Приложение на класическото изкуство и eстетиката

Класическото изкуство и естетиката се използват в сугестопедията като особено ефективни медиатори на неманипулативната комуникативна сугестия поради тяхната способност да излъчват безброй неспецифични стимули, които подхранват изобилието от периферни перцепции, незабелeжими за съзнанието.

Сугестопедичното изкуство създава условия за състояния на оптимална психорелаксация и хармония, които помагат да се създаде състояние на спонтанно повишена възприемчивост и да се стимулира способността да се разкрият психичните резерви в приятна атмосфера. То помага да се достигне до състояние на вдъхновение и да се отклони вниманието от „болното място”, където има страх, свързан с ученето. Класическото изкуство се въвежда чрез специално подбрани произведения на класическата музика, песни и арии, литературни произведения, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и т.н.

III. Иновации в морското образование на бъдещето – възможности на сугестопедията за развитието на комуникативните умения и управленската култура на морските командни кадри като фактор за безопасността на корабоплаването през XXI век.

Новата мисия на психологията през XXI век е да катализира надпреварата на идеи и технологии, личностна промяна и разширяване границите на човешките възможности, утвърждаване на позитивното мислене, превенцията на психичното здраве. Всичко това напълно хармонира със същността и въздействието на сугестологията и сугестопедията върху личността, което ни дава основание да издигнем следната хипотеза: Новата мисия на психологията в системата на морското образование и водния транспорт по-пълно ще се реализира чрез по-широкото приложение на интерактивни методи на подготовка на морските командни кадри, включително използване възможностите на сугестологията и сугестопедията.

Изхождайки от интегрираното обучение във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” на командни кадри за Военноморските сили и Търговското корабоплаване, откриваме две важни групи предизвикателства към нашето мислене, които ни заставят интензивно да внедряваме иновации в морското образование в бъдещето:

1) Първата група предизвикателства са свързани с ролята на човешкия фактор във водния транспорт. Сред морската общественост е известен факта, че 90 % от авариите и катастрофите произтичат от „Човешкия фактор”, което се явява основна заплаха за безопасността на корабоплаването. Този тежък проблем е следствие от конфликта между условията на работа на човека на море и неговите психофизиологически възможности!

За да се отстрани посочения конфликт е нужно да се оптимизират способностите на човека на борда на кораба чрез обучение и създаване на условия за безопасна експлоатация на корабите чрез използване на стандартни процедури и формиране на висока култура на безопасност в корабоплавателните компании. Резултатите от морското обучение се явяват навиците за практическо използване от корабния екипаж на теоретическите знания и добрата морска практика, получена в морските университети.

Манилските поправки на Конвенцията STCW ‘1978/1995/2010 (International Convention on Standards of Training , Certification and Watchkeeping for Seafarers – Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците) и Морската трудова конвенция от 2006 година (The ILO’s Maritime Labour Convention – MLC ‘2006) поставят редица нови изисквания към моряците от трите нива и корабните екипажи, което отваря нови предизвикателства пред морското образование.

В най-голяма степен новите критерии към морските командни кадри, които произтичат от посочените документи, са свързани с техните лидерски качества и управленски умения. Предвижда се въвеждането на нови видове подготовки на командния състав, в т.ч.: навици на лидер, работа в състава на екип, овладяване и управление на екипажите в екстремални ситуации на море и в пристанищата, оценка на риска, вземане на решение, умение за командване на екипажа, стила на работа и пр.

Очакванията на Международната морска организация са, че подобряването на психофизическите качества на моряците и техните компетенции ще позволи да се намали аварийността по вина на човешкия фактор на 40 % до 70 %.

2) Втората група предизвикателства са свързани с характера на съвременните войни, отличаващи се с асиметричност, нелинейност, интерактивност, което изисква нови качества на офицерите. Възникна потребността от новата концепция за интелигентна отбрана (Smart Defence) и смяна на мисловните модели и методи, от разкриването и внедряването на по-продуктивни стратегически принципи, модернизиране на обучението и възпитанието на военните кадри.

От офицерите се изисква да притежават сложен комплекс от качества, сред които водещо място заемат [9]:

– Простор, широта, дълбочина, мащабност и критичност на мисленето;

– Изобретателност, творчество, прозрение, озарение;

– Развита интуиция, способност за трезва преценка на ситуациите и адекватна реакция на непредвидени и несиметрични заплахи;

– Новаторско мислене, бързина на мисълта и действията;

– Комуникативност и интерактивност;

– Умения за работа в екип и групово вземане на решения;

– Съчетаване на йерархичния подход с нейерархичния подход;

– Висока управленска култура и способности за работа в многонационална среда, транскултурален подход;

– Способност за интеграция и синергия, умения да осъществят координация с процесите на командване, планиране и изпълнение, чрез интеграционните системи;

Прилагането на сугестологията и сугестопедията в морското образование би ускорило достигането на новите цели в обучението и възпитанието на морските командни кадри. Назряла е потребността от едно цялостно проучване върху приложението на интерактивните методи в морското образование и обогатяване на тяхното съдържание чрез сугестопедичната методика.

Изводи и предложения:

Извършеното проучване позволява да се направят следните изводи и предложения:

1) Във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” да се проведе фундаментално изследване върху възможностите на сугестопедията за формиране и развитие на комуникативните умения и управленската култура на морските офицери от Търговското корабоплаване и Военноморските сили.

2) Да се разработи Сугестопедична методика за целите и нуждите на морските командни кадри, която ще бъде естествено продължение и развитие на Системата от психотерапевтични методи и психологически тренинги, които се използват във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и които допринесоха за издигане авторитета на Морското училище като водеща академична институция за приложение на интерактивните методи на обучение и възпитание на командните кадри на Военноморските сили и Гражданското корабоплаване.

3) Във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” да се разработи дългосрочен стратегически проект на тема: Критична оценка и възможности за творческо прилагане в морското образование опита на Центъра по сугестология и развитие на личността към СУ “Св. Климент Охридски”, Международния център по десугестология във Виена и Международния център за обучаване на преподаватели във Викторсберг и Форалберг, Австрия, създадени и ръководени от професор д.м.н. Георги Лозанов.

При работата върху проекта да се използват и оценките на 25 членната международна експертна група на ЮНЕСКО от 1978 година за влиянието на сугестопедичната методика върху здравословното състояние на обучаващите се и тяхната успеваемост и направените Препоръки на ЮНЕСКО за прилагането на Сугестопедията като по-висш метод на обучение в сравнение с традиционните дидактически методи.

В състава на Експертната работна група на ЮНЕСКО са включени 19 експерта от Канада, САЩ, Франция, Унгария, Полша, ГДР и Румъния и 6 експерта от България, които през периода 11-16 декември 1978 година са проучили на място в София ефективността от приложението на Сугестологията/Сугестопедията в българското образование. Справка: Journal of Suggestive Accelerative Learning and Teaching, Volume 3, Number 3, Fall 1978.

Като партньори на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” в проекта да се привлекат:

– Международната морска организация (ИМО);

– Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ);

– Международната асоциация на морските университети (IAMU);

– Световния морски университет в Малмьо, Швеция;

Проектът да има отворен характер, в него да участват и други заинтересовани морски университети и институции.

На основата на оценката и натрупания опит да се извърши задълбочен SHOT-анализ на подготовката на морски кадри, като се предприемат практически стъпки за изграждане във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” Международен методически център по интерактивни образователни технологии, сугестология и десугестивно обучение, адаптирани към стандартите на съвременното морското образование.

Знанието винаги служи на бъдещето! Предложените иновации и проекти са предназначени за морското образование на бъдещето!

И з п о л з в а н а  л и т е р а т у р а:

1. Й о л о в, Г. Критичните ситуации и масовата психика. Монография. София, Издателство „Наука и изкуство”, 1973, 234 с.
2. Й о л о в, Г. Личността в критични ситуации. Монография. София, Издателство „ПИ”, 1975, 226 с.
3. К а з а н д ж и е в, С. Военна психология (Психология на боеца). Учебник. С встъпителна студия от И.П.Пеев. „Силата и кризите на човешкия дух във военната психология на Спиридон Казанджиев”. София, ИМО “Св. Георги Победоносец”, 1995, 460 с. ISBN 954-509-156-8.
4. К и р к о в, К. Военна педагогика (Военна педагогия). Монография. Радослав Янчев, Стойко Грудев, Чавдар Радински – научно критичен разбор, портрет на автора. Научен редактор полк. проф. Р.Янчев. София, Военно издателство, 1986, 311 с.
5. Л о з а н о в, Г. Сугестопедия – десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви. Монография. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2005, 215 с., ISBN 954-07-2137-7.
6. Л о з а н о в, Г. Сугестология. Монография. С предговор от академик Сава Гановски. София, Издателство „Наука и изкуство”, 1971, 520 с.
7. П е е в, И.П. Полковник Христо Гюлмезов. Монография. София, „Военно издателство” ЕООД, 2001, 118 с. ISBN 954-509-221-1.
8. П е е в, И.П. Военно лидерство (психологически ракурс). Учебник. Второ прер. и доп. изд. София, Военно издателство, 2007, 259 с. ISBN 954-509-204-1.
9. П е е в, И.П. Възможности за приложение на психотерапевтични методи в подготовката на съвременната армия – проблеми и перспективи. Монография. София, Военно издателство, 2003, 391 с. ISBN 954-509-257-2.
10. П е е в, И.П. Позитивната психотерапия в модерната армия и обществото. Монография. София, „Военно издателство”. ЕООД, 2002, 235 с. ISBN 954-509-227-0.
11. П е е в, И.П., М.В.Рогашка. Психологическият тренинг във водния транспорт. Психологически практикум. Варна, ИК „Стено,” 2012, 224 с., ISBN 978-954-449-631-9.
12. С т о и м е н о в, Й., М.Стоименова, П.Коева, Г.Коев, П.Попов, Л.Стоименова. Психиатричен енциклопедичен справочник. Под ред. на Й. Стоименов. София, Академично издателство” Марин Дринов”, 2004, 1193 с.
13. У з у н о в, Д., Ив. Урумов. Студия. Психологически основи на военната дисциплина. Трудове на училището, кн. 8. Варна, ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”, 1969, с. 145-203.
14. Ц и ц е л к о в, Т. Записки по военна педагогия. Созопол, Издателство „Литография на Морското училище”, 1938, 139 с.
15. Ш а р а н к о в, М., Г.Лозанов, Ив. Петров, Ат. Атанасов. Ръководство по психотерапия. София, Държавно издателство „Медицина и физкултура”, 1963, 190 с.
16. L o z a n o v, G. Suggestopedia/Reservopedia Theory and practice of the liberating-stimulating pedagogy on the level of the hidden reserves of the human mind. Monograph. Sofia, St. Kliment Ohridski University Press, 2009, p. 230. ISBN 978-954-07-2936-7.

Адрес за кореспонденция:

Професор д.пс.н. Илия Петров Пеев

GSM: 0898/359647

сл. тел.: ++ 359 (052) 552236

дом. тел.: ++ 359 (052) 757472

E-mail: ippeev@abv.bg

бл. 109 вх. 4. ап. 74 ет. 45

ж/к „Младост” 2

9027 гр. Варна

Магистър Ванина Стоянова Бодурова

E-mail: vaninastoianova@hotmail.com

ул. „Aimé Césaire” № 12

31140  Launaguet, Toulouse

Бележка: Настоящият доклад е представен на 16.05.2013 година