Винаги говорим много за важността на образованието, посещаваме различни курсове, усъвършенстваме всякакви методи, въвеждаме иновации в образователния процес, заимстваме от тези, които са постигнали по-добри резултати.

Но дали разбираме наистина важността на този процес?

Струва ми се, че в някакъв момент в порива да отговаряме на всякакви критерии сме позабравили същността му, и до голяма степен той се сведе до дресиране на знания – от планиране на програмата до тестово измерване на резултатите, а същността му се губи някъде между тях. Но всичко е поправимо…

През 2019 година Украйна прави огромна реформа в образованието на държавно ниво, с идеята да балансира тези неща. Това предизвика много трудности и дискомфорт за всички участници в процеса – образователните институции, учителите, родителите, децата. Трябваше да се преобразуват класните стаи – да станат произведения на изкуството, учителите много бързо да се обучат да представят материал по друг начин, родителите да свикнат, че децата ще се обучават по друг начин, че няма да се принуждават да учат нещо насила, че нямат домашни, че играят в училището вместо „да учат“.

Минаха три години. Всичко горе-долу се балансира. Децата се промениха и промениха всички и всичко наоколо. Тази промяна беше много важна и не всички я приеха с радост. Порастването на качествено ново поколение свободни хора се оказа заплаха за сигурността на съседната държава-терорист – русия. Рано сутринта на 24 февруари 2022 година тя пълномащабно нападна Украйна като вече в първите дни детските градини, училища и университети са станали обекти на ракетните обстрели. От почти 3 хил. изстреляни ракети до лятото 2022 година – хиляда са улучили образователните институции. Някои са били сринати до корени, в някои са загинали хора…

Това обаче не спря учебния процес, не спря нито учителите, нито родителите, нито учениците – всичко се премести във виртуалното пространство и в убежищата, помещенията се украсиха с цветя и усмивки и продължи там, всички повярваха в това, че нещо необикновено се случва, и с трепет и надежда продължиха обучението. Усетиха необикновеността наживо, убедиха се, че са ценни, че са необходими един на друг, че образованието наближава мира, че доброто и знанието трябва да победи.

Учили ли сте някога български език по време на сирени и бомбардировки в бомбоубежище?

Искали ли сте да си запазите приказното име, докато преподавателката ви се разпада на съставните си части от мъка и болка, а вие имате куража да си изисквате сугестопедичния курс по български език въпреки лудостта, която ви заобикаля? И дали това не е свързано с този Дух на Украйна, която се припознава в човеколюбието на сугестопедичната система и предизвикателствата на обучение, защото от него зависи живота, запазването на Духа и човекообраза, както и мира в света?

През 2014 година написах едно сугестопедично „Упражнение по перфект“, премисляно и преживявано дълго време, то се роди в самото на войната през 2014 година и чак сега малко по малко в бомбоубежището започвам да разбирам същността му.

Ето го:

Приятелю,

учил ли си някога български език?

Да? Не?

Ако не, знай, че си загубил много!

Никога не си чувал тази нежна мелодия?

Би ли искал да чуеш как звучи?

О, мили приятелю, знаеш ли каква красота е,

какъв звук, каква багра, какво богатство!

Не можеш да си представиш, нали?

Искаш ли да ти разкажа за него?

О, аз ще ти разкажа…

Този ритъм тупти в сърцето ми,

тази багра е в душата ми,

тази мелодия ме събужда всяка сутрин,

с нея заспивам, с нея обичам…

А ти все още не? Но искаш!?

О, мили мой приятелю,

питаш ме по кой учебник да учиш?

Аз ще те посъветвам да бъде този,

по който съм учила аз,

Ще ти го покажа, но той не се продава…

Можеш да го видиш,

когато затвориш очите си,

когато отвориш сърцето си за любовта

и  леко стъпиш на пръсти…

Слушай ритъма и го следвай…

Кой от ритмите?

Гледал  ли си някога,

как се играе българско хоро?

Скок – подскок, скок – подскок….

Следвай ритъма.

Слушал ли си мелодиите

на гъдулка, гайда, кавал?

Чувал ли си  извивките в мелодиите

на коcмическите гласове?

Те звучат в ритъма на езика,

те са неговият ритъм,

те задават темпото и създават

тази нежна музика на езика…

Искаш да си запишеш този ритъм?

Излез навън и погледни към планината,

гушнала се в небето.

Виждаш ли високите върхове на боровете, целуващи се с облачета?

Виждаш ли дълбоките долини,

прегърнали малките къщички с червените покриви ?

Виждаш ли тази величествена  гледка, приличаща на кардиограма?

Можеш да си я препишеш…

Чудиш се как да я запишеш?

Никога  не си писал на български?

Ама и аз съм добра…

Ти още не си учил буквите, не ги знаеш,

Извинявай, май те обърках…

Чакай, почакай малко.

Нали си виждал българските носии,

с пъстрите шевици и бродерии по тях,

Никога не си се вглеждал в тях,

В тези строго подредени кръстчета,

чертички, квадратчета, триъгълничета,

от частите на които се раждат

цели рисунки

с красиви цветя, листенца, месечинки…

Ако се вгледаш, ще разчетеш там

„Аз зная буквите и животът със знанието е добър…“*

Записваш ли ги? Нали?

Не знаеш как да запишеш о-то?

Ходил ли си някога в Рила планина?

Къпал ли си се в Рилските езера?

Наблюдавал ли си небето от пещерата Божиите очи?

Гледал ли си през тези очи?

Те са кръглички, като о-то,

като слънцето, като земята…

Вече пишеш? Виж колко е лесно?

Но се притесняваш,

че все още малко разбираш?

Бъди спокоен, това е лесна работа.

Я ми кажи…

Учил ли си някога думи с удоволствие

и лекота?

Не? Значи, точно сега е времето.

Вслушвай се… Гледай…

Усещай… Повтаряй…

Толкова е лесно!

Думите са като хората?

Те имат тяло, душа, аура,

Те са като дъгата

Те имат своите багри…

„Те са в тъжните песни

на Родопа планина,

извисяващи се в дълбокото звездно небе,

в протяжните мелодии на Тракия,

носени от уморените води на Марица 

или в безбрежните вълни и чудни напеви

на жетварките в златна Добруджа…“**

Те са в приказките, разказани

от пенливите морски вълни,

в цветенцата на розите

от благоуханната Розова долина,

в силата на сливенския вятър,

нежно галещ Сините камъни

Вглеждал ли си се в тях?

Те имат своята енергия.

Погледни ги, пипни ги,

помириши ги, усети ги,

почувствай ги, преживей ги,

заобичай ги, влюби се в тях…

Виж колко е лесно!

Знаеш ги без да си ги зубрил.

Те са в теб,  те са част от теб,

те са ти…

Виждаш ли колко е лесен

българският  език?

Той вече е част от теб…

Той е чудна мелодия,

излизаща от нежните струните на

прекрасната ти душа…

Питаш коя съм аз?

Аз съм пръстите на Господ,

леко докосващи се до тези струни.

Аз съм тук, за да могат струните

 да се влюбят в мелодията…

Това е моето призвание…

Приятелю, пееш ли?

Влюбен си, нали?

Подозирал ли си някога

колко е красив този език?

*Разшифровка на първите букви от българската  азбука

**Вдъхновено от учител по български език Павлинка Левичкова