Abstract:

On July 22, 2019, in the Bulgarian town of Koprivshtitsa the traditional national conference on Suggestopedia took place.. The topics suggested for discussion and sharing were under what turned out to be a prophetically sensitive title „Suggestopedia and Catharsis“. On March 13, 2020 the world was placed in an unprecedented lockdown. The reasons and consequences of this event will be revealed by history. However every specialist in the field of Psychology as well as every teacher in the field of Suggestopedia can detect, understand and take into account in their work the created states and feelings of anxiety, fear, insecurity, grief, sadness and others. The article opens a discussion on the way catharsis is  described by profesor doctor Georgi Lozanov and professor doctor Evelina Gateva in their work and draws the attention to the vital importance of this function of art in the suggestopedic teaching and learning process.

Анотация:

На 22 юли 2019 година в град Копривщица Фондация „Професор доктор Лозанов и професор доктор Евелина Гатева“ организира традиционната национална конференция по Сугестопедия. Някак интуитивно и с пророческа чувствителност темите, поставени за обсъждане и споделяне бяха под надслов „Сугестопедия и Катарзис“.

На 13.03.2020 година целият свят беше последователно затворен за първи път в човешката история. Все още е рано да знаем истинските причини и последствия от това събитие, но едно е сигурно – човечеството стана свидетел на един продължителен период на страх, безпокойство и несигурност., съпроводен с катарзис на много нива. Обучението за първи път премина в масов световен мащаб от реална във виртуална среда. За това събитие и неговото отражение в сугестопедичната история ще се пише тепърва. Днес, в памет на 95 рожден ден на професор доктор Лозанов бихме искали да разгледаме неговия труд през една социална, естетична и поетична перспектива.

Професор доктор Георги Лозанов създава сугестопедичната система на обучение и преподаване преди 55 години. Той изследва възможностите тя да бъде насочена към оптимално използване  на жизнената енергия в образователния процес без загуба на време, в безопасност, за достигане и разкриване на резервните възможности на човешката личност. За него сугестопедията е щадяща, хуманна и трансформираща. В нейната тъкан са заложени универсални закони, които  ако се изучават и приложат в ежедневието, превръщат житейските ситуации в произведение на изкуството.

През годините множество сфери стават сцена на сугестопедичния учебен процес– от образователната среда на детската градина, училището, висшето учебно заведение до терапевтичното поле на чуждо езиковите курсове, признати от група престижни български лекари през 1970 година.. Тя е над-национална, с родина и световен център – България; над-религиозна с основна ценност човеколюбие и социално отговорна инклузивна педагогика. Сугестопедичната система на обучение  е призната от ЮНЕСКО през 1978 година като висш метод на преподаване за много групи учащи се и по много предмети.

В нейната същност се вплитат наука, изкуство и философия. Тя стимулира интелектуалните, творческите и интуитивни способности на човека, като със своята  психохигиенна функция го предпазва от психотравми, свързани с образователния процес – така наречената дидактогения, и има терапевтичен ефект при вече създадени такива. Цялата тази многоизмерност на методиката се подчинява на трите основи на сугестологията и седем закона – condition sine qua non. В тази система на обучение и преподаване човекът се разглежда като една цялост на съзнание и парасъзнание, които винаги действат едновременно и заедно.

В това свое естество тя умее да разпознава внушенията от външната среда, които са негативни, подтискащи и разболяващи. Тя също дава инструментариум, с който да се неутрализират тези отрицателни внушения-сугестии. Процесът на десугестиране – сугестиране или освобождаване от ограничаващи послания и стимулиране с подкрепящи и вдъхновяващи такива, в метафоричен смисъл е подобен на древната алхимия.

Правилното прилагане на сугестопедичната система създава хора, които са мислещи, свободолюбиви, любознателни и с оптимистичен поглед към живота.

Характерно за този процес е въздействието не само върху обучаемите, но и върху обучителя.

Направената обобщена характеристика на сугестопедичното преподаване ни показва, че тя е особено подходяща и психично щадяща във времена на създадена обществена психична напрегнатост. Нейната устойчивост се дължи на разпознавателния механизъм в действието на директните и директивни сугестии – императивната форма на комуникация, подадена с подходящата интонация и сила, подчинява личността, ограничава свободата и парализира мисълта.

От друга страна, съществува друг вид общуване – с форма на „ Бихте ли искали да.“,  която е задължителна за сугестопедичното преподаване. Вербалното оформяне на възможност за избор вече е път към регистриране на автентичност и повишаване на доверието към събеседника. Тези механизми са свързани с така наречените антисугестивни бариери, характерни за нашата психика, които ни предпазват от унищожителните външни сугестии. В среда на създадена  обществена психоза, в която умело се използват средства за манипулация, антисугестивните бариери дават сигнали за съществуваща опасност. Неспецифичникте комуникативни фактори, характерни за сугестията на професор Лозанов – престиж, инфантилизация, двуплановост, ритъм, интонация и псевдопасивност – подчинени на седемте закона на сугестопедията, реагират на създадена масова психоза с терапевтичен отпор.

В днешно време всеки един специалист психотерапевт, психолог, психиатър или сугестопед, може да отчете щетите, нанесени от мерките, свързани с пандемията в цял свят – страх, несигурност, тревожност, засилване на депресиите. Тази среда на психически ограничения може да разболее човека по логиката на ятрогенното действие.

Как един сугестопедичен процес би могъл да отговори с цялото познание, оставено ни от професор доктор Георги Лозанов?

Като рожба на интегралната психотерапия  на доктор Лозанов, сугестопедията изисква: любов в смисъл на човеколюбие, свобода на избора, убеденост, че нещо необикновено се случва, спазване на взаимоотношенията между цяло и част-  цялото е водещото – във философския смисъл това създава усещане за единство с всички живи същества и космоса; подчинение на комуникацията на закона за хармонията; създаване условия за хипермнезия или свръхприпомняне.

Тези изисквания налагат една споеност, приемане на човека до нас, уважение на неговия избор, избягване на отчуждението, страха и подозрителността.

Като рожба на сугестологията – резервология, сугестопедията изисква подаване на многократно увеличен материал. Това не позволява на човек да достигне до оглупяване или умствено ограничение, а напротив, налага се като условие за разкриване на резервите. Състоянието на ума, което се търси в сугестопедията е така наречената концентративна психорелаксация, път към резервния комплекс, измерена и определена експериментално в научно-изследователския институт по сугестология в София в периода от 1966 до 1984 година..

От месец февруари 1971 година под ръководството на професор доктор Георги Лозанов неговата сътрудничка професор доктор Евелина Гатева започва работа по създаването на глобализирано-художествено изграждане на сугестопедичния учебен процес, с което се прави крачка от така наречения клиничен вариант към художествения. С какво допринася изкуството към вече изградения модел?

По определение, според труда на професор Гатева, изкуството притежава различни функции:

„обществено-преобразуваща функция

познавателно-евристична

художествено-концептуална – анализ на състоянието на света

„касандрийското начало“ или изкуството като предсказание

изкуството като съобщение и общуване

изкуството като катарзис

изкуството като внушение и въздействие на подсъзнанието

изкуството като формиране на творчески дух и ценностните ориентации

изкуството като наслада“

Функцията, за която най-много настоява професор Гатева в разговора си с професор Лозанов няколко дни преди тя да почине, се отнася до  изкуството като катарзис.

„Dr Lozanov: My question is whether the art by itself can help or is it important how the teacher is applying the art, how he is introducing the art in the process of instruction

Dr Gateva: I think that both directions are very important. How to make a very good combination of how the teacher will use the art in the pedagogical work, what kind of art and where the teachers will emphasize the most important moments in art to provoke this state of desuggestion.

Dr Lozanov: Yes

Dr Gateva: Up to now we have followed the more or less suggestive influence of art. Now we have to pay attention about the moments of desuggestion because it is well known that art has  a lot of functions.

Dr Lozanov: Yes

Dr Gateva: Not only one. Among the many functions…

Dr Lozanov: What kind, what kind of functions?

Dr Gateva: They are a lot. I describe them in my book too, but among all these functions there is a very important function, the catharsis. The…not only abreactions…

Dr Lozanov: It is making free. Freeing. Catharisis as freeing.

Dr Gteva: Not only freeing but purifying the soul

Dr Lozanov; Purifying, yes

Dr Gateva Purifying the soul from the inhibitions

Dr Lozanov Yes

Dr Gateva: And in art this purification is unconscious. It is not very easy to organise this in the pedagogical practice. To choose those elements into this function of art to help this process of desuggestion

Dr Lozanov: Yes

Dr Gateva: But it is possible and I think it will be some special kind of art.“

В исторически план катарзис се определя като пречистване на духа и тялото. За предците ни това необходимо пречистване от всичко затормозяващо човешката личност и блокиращо връзката й със Създателя се е осъществявало чрез:  слово, вода, билки и музика при Орфей и питагорейците; ритуали в чест на Аполон и Дионисий, нестинарството при траките, или в чест на Сатурн при римляните; чрез театралните форми трагедия и комедия при древните гърци; чрез карнавала в средновековна Европа; в ренесансовата епоха на Шекспирова Англия или  Франция на Корней – „състрадание и удивление – при шекспировите критици- чувство на облекчение, прозрение, че и страданията си имат своето необходимо място в един свят, в който царува не само сляпата казуалност или случайност, а едно морално начало, което в края на краищата се налага – чувство на облекчение, удивление, адмирацио“[1], чрез възхищение към героя, който вдъхновява към велики дела аристократичната част от обществото; в епохата на Виенския Класицизъм чрез хармоничната музика на Моцарт, Хайдн и Бетовен  се вплита посланието за изкупление; в съчиненията на съветския психолог, Лев Виготски, чрез изкуство, което решава социална задача от висш порядък, за да изкупи „колективния ни грях“; а в психотерапията от края на 19 век се говори за катарзисни методи чрез свръх припомняне и емоционално отреагиране при психотравми  и фокусът от обществено съпреживяване и пречистване се премества към индивидуалното споделяне.

Професор Гатева създава сугестопедичното изкуство, за да подпомогне осигуряването на условия за концентративна психорелаксация като  разчита на изкуствата от класически тип заради престижа на времето, но и заради цялостността на личността, баланса хармонията и единството на елементите.

В същото време днес тъгата, болката от напускането на любим човек, неудовлетворението и страха – това са чувства, с които не винаги имаме време и условия да се справим.

Сугестопедичната среда е защитена, подчинена на седемте закона, от които първият е любов към човешкото същество, приемане, меко поправяне на грешките, пълна подкрепа а последният е класическото изкуство. Не само заради символизма на числото седем професор Лозанов се спира на формулирането на тези закони. В тяхната хуманна логика се започва с широкото, човеколюбиво сърце на лекаря или учителя, преминава се през висшата ценност на свободата, разбирана от Ботев и Шандор Петьофи, също и към вътрешната ни свобода от унищожителни самоограничения, след нея усещаме връзката с цялото мироздание в необикновеността на случващото се, многократно увеличения материал, отношението цяло – част, частта чрез цялото, златното сечение, което е най-универсалния закон за хармония и стигнем до класическото изкуство и естетика.

Не случайно тези условия се наричат закони или conditio-sine-qua-non– условия, без които не може – те разглеждат човека в неговата цялост.

И ако при древните театърът е бил мястото, на което се е разигравала драмата между невинния герой и боговете или музиката е била тази, която е издигала духа до Създателя, ако през ренесанса до Бог се е стигало чрез красота и любов, а през 18 век в музиката на виенските класици катарзисът е свързан с идеята за изкуплението, то къде е мястото на Бог, изкупление и връзка с нещо по-голямо от нас в наше време?

В сугестопедията, според професор Гатева, тази функция се постига чрез отклоняване на вниманието от болното място, преместването от ежедневното към поетично-музикалното единство.

„Преместването от ежедневната прагматична реч в посока на организираната поетична реч и в посока на музикалната реч е било свързано винаги с проблема за катарзиса.“

В нашия контекст на създадена обществена психоза един сугестопедичен курс чрез поезията, класическата музика, изобразителното изкуство, вплетени в сюжета на историята, която води, отклонява вниманието от болното място, заздравява вярата и оптимизма и по този начин повишава жизнения тонус като създава бариера за отрицателните внушения. Катарзисът е „припомняне и фиксиране на онези състояния на равновесие и хармония, при които с най-голяма лекота, в най-голямо количество и най-трайно се възприема, преработва и претворява информация. Това състояние в сугестологията и сугестопедията е концентративната психорелаксация. Затова за нас ритъмът и интонацията представляват началните – произлизащи от дейността и организиращи сугестивни фактори за постигане на състояние на концентративна психорелаксация. Но при създаване на сугестопедично изкуство синтезът на музикално-речевите интонации и учебното съдържание така трябва да бъде балансиран, че да не води до напрежение“

Прозрението на професор Гатева по отношението на нуждата от разработване на тази функция на изкуството е особено актуална в настоящия момент, в който хората са подтиквани да бъдат разделени по важни въпроси, свързани със здравето, объркани от автентичните източници на информация. Противоречивите твърдения създават напрежение, което може да бъде освободено по един мек начин – на една друга сцена, в която логика, емоция и интуиция, дух, душа и тяло признават, че човекът е многоизмерен, не линеен. За професор Лозанов „Човекът е душа. Душа.. Сега ако Вие ме нагрубите аз мога да се разплача. Защо не? Ако съм една кибернетична машина няма да почувствам нищо..“ И така в тази среда често се отприщва емоцията, провокирана от общото изпяване на една песен, която ни напомня наша болка; създават се ситуации, в които спонтанния смях е здравословен, играта с маски или играта на театър, художествените игри на разработката, репродукциите на великите майстори- всичко това ни помага да изпитаме естетическа емпатия и да се освободим. Сугестопедичното изкуство, сътворено върху основите на сугестологията и законите и средствата на сугестопедията, създава условия за разтваряне на психиката, приемане и освобождаване от унищожителното напрежение.. Фантазността, преживяването на нашия герой ни дава друга перспектива – ние не се задържаме в болката, след освобождаването героят ни взема решение как да продължи, защото пиесата продължава – ние се движим на много планове, през много епохи.

Съгласието, което сме дали, влизайки в една сугестопедична класна стая, е да продължим да сътворяваме написаното и оставеното преди нас. Това е връзка и тя социализира, излиза човечното, изчиства се ненужното, онова, което ни забавя и обърква.

В първия етап от сугестопедичния цикъл, въведението,  ние сме създали условия за спокойствие и доверие, знаем, че няма страшно, че няма да бъдем наранени, унижени или поправени по груб начин, участвали сме в много чиста весела игра, в която неочаквани обрати и превъплащения на учителя ни карат да се смеем от сърце, да освободим напрежението, дори в тази контрастност на ежедневие – въведение има основа за катарзис, за освобождаване от нещо наслоено.

Но истинската кулминация ще дойде с концерта – един сеанс, в който дух и душа се сливат и там, където има натрупване , то се освобождава по един красив начин.

Концертният сеанс за подаване на новата учебна глобална тема има „естетичното, ритуално, катарзисно и концентративното – психорелаксативно значение“, а вдъхновението е основно изискване на сугестопедичния учебен процес., ще напише професор Лозанов.  Великите творци и ние се свързваме на емоционално ниво, в цялото многообразие на съзнавани и парасъзнавани сигнали, послания и действия. Позата ни, тържествеността, ритуалното изчакване и общуване с музикалното произведение, създава една атмосфера на древност, храмово спокойствие и в същото време на извисяване.

Добре подготвеният преподавател използва цялото многообразие от периферни перцепции, своето овладяно единство на мисъл, чувство, движение и тон, за да подаде чрез гласа си един материал, който няма да натовари, а ще освободи и ще се възприеме  чрез двата плана на съзнаваност и парасъзнаваност. Търсените паузи, най-красивите места в музикалното произведение, нежната динамика, наситените пасажи, избухването в тържествената, уверена интонация заедно с музиката  унасят или разтърсват  слушателите – ученици.

Тогава, в тези моменти,  и преподавател, и ученици преживяват силата на пречистването, споделено в едно пространство, но запазено за всеки един със сакралността на интимното.

Ние не сме били подготвени за това преживяване, защото всеки път то е различно – прилича си само по високата степен на концентрация на душевни и духовни сили.

И в този момент чрез подбраното изкуство ние можем не само да покажем човечността си, но и да я оформим и достигнем до духовно озарение.

Сугестопедията поставя за първи път редица проблеми за разглеждане в областта на психологията на общуването в образователния процес. Тя е методика, система на обучение и начин на възприемане и изживяване на света, която в най-пълна степен признава многоизмерността на човека и свързаността му с външната среда. Катарзисът, в този смисъл, потвърждава думите на Е.А. Бугарчева, че служи на „ съхранението на човешкото в човека и съответно предстоят да се открият нови области, в които да се изследват неговите социални функции в съвременното общество“. Такава област, за наша радост, се оказва и сугестопедичния процес на обучение и преподаване.

Благодарност:

Авторката би искала да изрази своята благодарност

към професор, доктор на психологическите науки, Илия Пеев, за непрестанната подкрепа, пример, житейски уроци, силен дух и неотменна вяра  през всички изминали години на запазване делото на професор доктор Лозанов

към доцент, доктор на педагогическите науки, Пенка Кожухарова, за насоките, разбирането, поощрението и вдъхновението в научната работа.

Използвана Литература:

Лозанов, Георги, „Сугестология“, Наука и Изкуство, София, 1971

Лозанов, Георги, „Сугестопедия-десугестивно обучение“, Универсететско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005

Лозанов, Георги, Гатева, Евелина „Сугестопедично практическо ръководство за преподавателите по чужди езици“, Научно – изследователски институт по сугестология, София, 1981

Гатева, Евелина, „Глобализирано художествено изграждане на сугестопедичния учебен процес“, Научно-изследователски институт по сугестология, София, 1982

Бугарчева, Е.А. „Катарсис как категория и феномен современной жизни: монография“, Министерство Образования и науки Российской Федерации Государственное образовательное высшего профессионального образования „Казанский государственный технологический университет“, Казань, 2011, pdf

Guinagh, Barry, „Catharsis and Cognition in Psychotherapy“, Springer-Verlag, New York, 1987, pdf

Rubidge, Bradley „Catharisis through Admiration: Corneille, Le Moyne and the Social Use of Emotion“,New York University, Modern Philology, 1998, pdf

Lemarquis, Pierre, „L’ Art Qui Guérit“, Editions Hazan, Paris, 2020

За контакти с автора:

vaninastoianova@hotmail.com

12 Rue „Aime Cesaire“

31140, Launaguet, France

„Лъвова чешма“, 4, вх. А, ет. 5, ап.15

8800 Сливен, България

В памет на професор доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева 

—

[1]          Марко Минков, предговор към том 3 „Уилям Шекспир Трагедии“, 1973