Анотация:

Как внушението се преплита с пропагандата? Има ли разлика и ако да, къде и как можем да разберем тънката граница? В Статията се прави съпоставка с изследванията на Соня Дугал на вестинка от фронтовата линия в Италия през 1943-1945 година и паралел с политическата действителност в България. До колко похватите през времето си приличат и обуславят внушенията и как сугестопедията на доктор Лозанов обяснява ефекта на десугестията.

В своята книга „Front-Line Story” Соня Догал сравнява и изследва внушението на фронтовата линия в Италия и прави връзка с труда на д-р Лозанов „Сугестология“. През задълбочения си анализ на изданията на фронтовия вестник и на предвоенните действия в Италия, тя прави една съществена разлика. У дома си, британските войници са подложени на внушения, които са изречени вербално и в продължение на години през лозунги и цялостна информационна стратегия от министерството на Информацията. Всички тези похвати приложени от властта имат единствената цел да внушат на нацията и най-вече на войниците правотата на действията им и тяхната „морална“ битка и установяване на тяхната демокрация на фронтовата линия. Можем да заключим, че този тип директни внушения са си чиста пропаганда, целяща до голяма степен настройването на нацията и армията за битките срещу други човешки същества. Това обаче, което до голяма степен властите и изпълнителите на пропагандата не осъзнават е, че веднъж попаднали на фронтовата линия, британските войници се сблъскват с друг вид внушение. Внушение, което е в смисъла на теорията и науката на д-р Лозанов. Внушение в смисъла на предлагане за избор, невербален, а често поднасян от самата среда и всички неспецифични комуникативни фактори, за които д-р Лозанов говори. Внушение, което по-скоро може да се изрази с думата сугестия и процес, който може да се окачестви като освобождаване (десугестия) от внушенията и пропагандата на британските власти.

Днес сме поставени в ситуация, която много наподобява тази от 2-рата световна война. Ситуация, в която битката е за човешкия ум, за човешката мисъл, за човешката душа. Днес разполагаме с механизми далеч по-големи по мащаб и възможност за разпространяване на информация и настройване на общественото мнение. Последните 20 години доказват силата на комуникациите и лесното влияние над масите от хора. Настройването на общественото мнение и създаването на национални, регионални и глобални сугестивни норми, които поставят личността под голяма опасност и дори хронично проявяване на хипнотични състояния, е факт. Те от своя страна поставят съзнанието на хората под контрола на страха и до голяма степен действията в ежедневието започват да се диктуват от тази изкуствено създадена виртуална реалност.

Тази ситуация прилича на предвоенните действия на властите, когато подготвят британската армия за „освобождаване“ на италианска земя от фашизма. Информационните кампании, провеждани преди и по време на действията, от министерството на Информацията имат за цел да подготвят и внушат на народа и войниците предстоящите убийства, да смекчат моралните измерения на една война и загубата на човешките животи.

В наши дни макар и все още да не говорим за открити военни действия, същите подходи, с много по-голям обхват и сила, биват използвани за директни внушения към народа, за да изпадне той самият в хипнотично състояние, което да го обезкуражи и лиши от основния имунитет срещу вредни сугестивни практики. Водещите мотиви са предимно алчност и желание за контрол над масите и тяхното „приспиване“. Д-р Лозанов казва в една своя мисъл, че хората са „..метафорично казано, паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество. И са се примирили“ Целта на днешната политическа пропаганда е именно да затвърди това състояние на „примиряване“ и да лиши личността от заложените ѝ скрити резерви. Всъщност в своята практика и изследване на внушението и хипнозата д-р Лозанов стига до заключението, че хипнотизирането води до отслабване на когнитивните защитни бариери на съзнанието и личната свободна воля.

В началото на 19-ти век внушението в научните среди се е свързвало почти изцяло с хипнотизирането и прилагането му в клиничната практика. Пациентите са били поставяни в съноподобно състояние и внушението е било вербално, директно за определена команда или състояние. През 1897г. В. М. Бехтерев представя своите проучвания пред Военномедицинскаакадемия и поднася следния извод: „Внушението изобщо, представлява доста по-разпространено явление в сравнение с хипнотичното внушение, тъй като то се проявява в будно състояние и при това в живота се среща на всяка крачка”

В този смисъл пропагандата по време на 2рата световна война, а и в наши дни, представлява такъв тъп директно внушение, направено в будно състояние. Основната медия на разпространение през войната са били радиото, вестниците и политическите изказвания. Погледнато от съвременна гледна точка, това са два канала, които са имали възможността да бъдат сравнително лесно контролирани. По тях се е „спускала“ информацията необходима да внуши дневния ред на разговорите и обсъждания между хората. Емблематична в това отношение и е книгата на Джордж Оруел „1984“.

В наши дни каналите за разпространение на информация са много повече и тук вече навлизаме в съвсем различна фаза на разпространение и контролиране на общественото мнение и нагласи. До голяма степен не можем да сравняваме тези два периода зарадитехнологичното развитие. Въпреки това принципите на пропагандата са същите.

От една страна имаме директни внушения, постигащи във времето хипнотичното състояние у хората и от друга имаме внушенията и сугестиите, които са постигнати с неспецифичните комуникативни фактори посочени от д-р Лозанов.

Както д-р Лозанов пояснява, те могат да бъдат поставени в две основни групи. В първата попадат фактори на равностойната двустранна или многостранна комуникация като двойният план при поднасяне на информация, интонацията и ритъмът на словото. Във втората група фактори могат да се определят: достоверността на информацията, инфантилизацията в смисъл на повишено доверие и рецептивност, но при запазена критичност и себеконтрол, както и псевдопасивността в смисъл на спокойна и ненапрегната, несмущаваща и контролирана активност.

Важно е да се уточни, че инфантилизацията е естествена и спонтанна реакция при получаване на информация с висока степен на достоверност. А псевдопасивността до голяма степен е израз на добра вътрешна самодисциплина и в същото време това е една форма на концентративна психорелаксация.

Днес функциите на политическата пропаганда се изпълняват от така наречените „опорни точки“ (самото словосъчетание вече е придобило негативна конотация в обществото). Повтарянето на едни и същи думи, в определен ред, с определена интонация от различни хора, многократно в ежедневието и по всички възможни информационни канали, превръща тези опорни точки във виртуална, внушена реалност. Дългото облъчване на обществото на практика поставя голяма част от хората в класическото клинично хипнотично състояние, предизвикано от директно внушение.

Същия този процес Соня Догал наблюдава и в своето изследване “Front-Line Story”.Съществена разлика е, че пропагандата от британското правителство има за цел да установи у хората чувството за надмощие на държавата им, превъзходството на всичко Британско, както политически, така и икономически, културно,  и най-вече морално. Също така тази пропаганда е предразположила войниците да вярват, че всичко, което е в противоречие с горепосочените ценности е негативно и че италианският народ и култура са подложени на катастрофален диктаторски и корупционен режим, който има нужда от абсолютна реформа.

Така представените факти предполагат една крайно обречена действителност. Както за нашето съвремие, така и за изхода на военните действия в Италия. Както добре знаем, днес политическата действителност е агресивна и силно ментално контролирана среда. Войниците на фронта първоначално са отстоявали без да се замислят заповедите си и са третирали италианците според наложените обществени сугестивни норми. Но нещо се е променило. И историята и проучването на Соня Догал ясно показват защо и как това се случва. Можем да направил и паралел с промените в нашата действителност, дори политическа.

Важно е да се отбележи, че след като Соня Догал се запознава с труда на д-р Лозанов, тя преработва цялото си проучване, за да уточни категорично разликите между използваните от властта манипулации и пропагандни внушения, от ,както тя го нарича, „свещеното наименование Сугестия (с главно „С“)“ на д-р Лозанов.

В своите дългогодишни изследвания д-р Лозанов окачествява Сугестията – десугестията като „безвреден, нехипнотичен път към заключените в нас огромни потенциални възможности заускорено хармонично развитие.“. Когато говорим за такъв ефект без той да бъде специфично контролиран с цел преподавателска дейност, това се постига основно чрез въздействието на класическото изкуство и подходящата оркестрация на средата.

В книгата си „Front-line Story” Соня Догал представя факти, които могат единствено да бъдат обяснени чрез труда на д-р Лозанов. Как въздействието на средата, непринуденото общуване, и автентичността на хората и тяхната култура оказват десугестивно влияние върху британските войници и те постепенно се освобождават от наложените им у дома обществено сугестивни норми.

Голяма част от писмата на войниците показват катарзиса, през който те преминават. Сблъсъкът им с италианския народ, тяхното ежедневие, тяхната култура до голяма степен освобождават войниците от предразсъдъците им и открехват врата на техните резерви на личността.

В книгата си Соня Догал посочва, че шокиращите случки и конфронтацията със „тези странни хора на тази странна земя“, поставят войниците в ситуация, в която те започват да преживяват на пръв поглед ежедневни случки като дълбоко променящи и значими събития в разбирането им за това срещу какво се „борят“. В писмата си те посочват как гледки на малки деца, играещи и пеещи, на малки момичета държащи куклите си, ги навяват на спомени за техните деца и тяхното детство. Войниците разбират, че децата на Италия и децата в Англия не се различават по нищо, дори „държат куклите си по същия начин“. В последствие, за да се научи италианския език самият вестник промотира и дава инструкции на войниците да слушат класическа музика (Бетовен) и да обръщат внимание на местните жители за тяхната интонация и мелодичност на езика. Препоръчват се честите посещения на концертни зали, опери и различни събития организирани от местните жители. Самата архитектура и изкуство стават неотменни спътници на войските.

През цялото това време британските войници са приемали всички неспецифични комуникативни фактори от средата и културата на италианския народ. Показанията изложени в проучването на Соня Догал категорично посочват, че тези млади мъже променят отношението си към италианския народ. Разбират, че голяма част от хората са просто жертва на политическата действителност, завлякла ги във война. Всичко това се случва без изобщо да са правени намеци за промяна на отношението на тези войници към заобикалящата ги среда. Пропагандните речи и слова в Англия продължават да фабрикуват мнението в страната, но този ефект се губи веднъж щом войниците са се завърнали или изпратили техните впечатления в писмата към близките си.

Соня Догал прави заключението, че всеки един текст, които е проучила от писмата на войниците и препоръките на вестника потвърждават всеки един принцип от теорията за Сугестия на д-р Лозанов. Тя споделя, че някои от писмата са звучали по такъв начин, че все едно самият д-р Лозанов ги е писал, за да илюстрира различните фази  на теорията си.

Едно от основните доказателства за наличието на Сугестия – десугестия се откриват в споделянията на войниците, че те започват да развиват творческия си потенциал. Голяма част започват да пишат стихове, да рисуват, научаването на италианския език се превръща в игра, комуникацията с местните жители става все по-лесна. Дори започват да разбират когато местните жители се опитват да ги излъжат и да им вземат повече пари, когато са в ресторанта. Има сведения и затова, че войниците започват да се включват в местните празненства и пеят италиански опери и песни заедно с останалите. Самите британци споделят, че не са подозирали за тези свои заложби.

В Сугестопедията д-р Лозанов окачествява това като спонтанна активация, един от „страничните“ ефекти на десугестивния процес. Човешката личност се освобождава от наложените обществено сугестивни норми и дава сцена на творчеството и спонтанността си на изразяване. Важно е да се отбележи, че това се случва без директно внушение или хипноза.

Соня Догал категоризира теорията на д-р Лозанов за Сугестията (с главно „С“) като важен универсален комуникативен фактор в човешкото съществуване, на който би следвало да се отдели по-голямо внимание от научните среди. Тя смята, че този вид Сугестия на „освобождаването“, постигнато чрез комплексни механизми на средата, са отговорни за „обръщането“ към по-позитивно отношение на италианците и тяхното общество. Именно тук се откроява и разликата спрямо клиничното директно внушение и наблюдаваното невербално внушение (де-внушение) сред британските войници.

Важно е да се отбележи, че според Соня Догал е възможно проучваните текстове във вестника да са били манипулирани от журналистите. Въпреки това обаче, ефектите на така представените факти обуславят Сугестията на италианската среда и нейното въздействие върху войниците. Те наистина се променят. Ако е имало такъв замисъл, в крайна сметка ефектите на „естествената Сугестия“ са били впрегнати в гориво за нова партийна пропаганда, целяща да даде „силата“ на „малкия“ човек и популяризирането на демокрацията като най-справедливия модел за управление.

Поглеждайки към днешната политическа действителност в България, можем да кажем, че такъв тип похвати са ежедневие. Къде умишлени, къде не, естествената Сугестия работи постоянно. Едно все пак е ясно – когато биват спазвани принципите на д-р Лозанов за Сугестия, се получава „ненасилствена комуникация“, която освобождава личността и я прави резистентна към директни внушения, целящи да подтиснат свободното изразяване и творчество на личността. Като допълнителен пример бих искал да дам протестите през 2013, както и тези през 2020 година по столичните улици. Плакатите, лозунгите и „народното творчество“ във висока степен разсмива хората, поставя ги във шокова ситуация спрямо виртуалната медийна пропагандирана реалност. Така се постига ефекта на освобождаване от това хипнотично медийно състояние. Личността остава свободна да оценя и прави свободен избор. Това е и на Соня Догал.

Едно от основните качества, които човек придобива при процеса на десугестия е автентичността. А автентичността на личността е едно от необходимите условия за протичането на десугестивния процес. Т.е. изкуството, класическата музика и среда, спонтанното творчество и изразяване имат престиж и автентичност, които неимоверно се предават и усвояват от човешката личност, когато тя участва в процеса на освобождаващата „Сугестия“. Т.е. падналите ангели, заключените богове, хипнотизираните души, които са повярвали в своето ограничено нищожество, вече не са примирени.

Библиография:

Dougal, Sonia. Front-Line Story. Gotthard Media, 2001.

Линецки, М. Л. Внушението и Ние. Издателство “Знание” , 1983.

Лозанов, проф. д-р Георги. Сугестопедия – десугестивно обучение. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2005.

Контакт:

Тодор Терзиев;

e-mail: t.v.terziev@gmail.com