Ана Нанева

Сугестопедагог английски език

email: artenglish.eu@gmail.com
Винаги съм вярвала в огромния потенциал на хората и в това, че животът е дар и най-голямата ни благодарност би била да му се радваме. Вярвам, че всеки е добър в нещо, но в същото време не е само едно нещо и колкото повече таланти развиваме, толкова по-богати ставаме. Вярвам, че ако всеки запази своята уникалност и идентичност, ще е най-полезен и успешен в света, а светът ще бъде едно по-красиво и интересно място.

Също както голямата любов, която няма начало и край, не мога да отбележа кога точно се увлякох по сугестопедията. Откакто се помня, вярвам в невидимото и неговата сила. Но има няколко усещания, които свързвам с промяна в самата мен и предприемане на решителни стъпки в тази посока.

Първото усещане беше на пасване. Години наред, в практиката ми, все усещах, че нещо липсва и не си е на мястото. Четях, експериментирах, прилагах всичко, което звучеше интересно и полезно на теория. Учениците ми се справяха прекрасно, но все се питах, моя ли беше заслугата, или те просто попиват от средата? След като прочетох книгата на д-р Лозанов „Сугестопедия – десугестивно обучение“, пъзелът сякаш се нареди и всичко си дойде на мястото.

Второто усещане беше любов.

Така стартира и първият ми опит, още преди да се обуча, сляпо напипвайки верния път.

Големият ми син завършваше втори клас, когато един ден ме извикаха в училище, за да ми кажат, че има двойка по английски на изходното ниво. При това каква двойка – имаше само едно вярно упражнение!

През лятото, окуражена от новите си открития, реших да предприема действия. Събрах малка групичка, синът ми и още трима негови приятели, и в продължение на три седмици се събирахме три пъти седмично за по час. В два от дните работехме по две приказки с игри и песни, които ми се струваха подходящи, а в третия ден гледахме филм на английски с пуканки. Децата идваха с огромно желание, въпреки че това им беше времето за почивка. Родителите бяха изключително впечатлени и доволни от резултатите и тъй като беше експеримент и не им исках пари, взеха да ми носят подаръци. Собственото ми дете, по природа дръпнато, не спираше да ме прегръща и да ми повтаря, че съм най-добрата майка на света и активно ми помагаше да почистим и подредим за урока, без дори да го моля за това. И сякаш това беше малко, получих още един подарък – на есен, без никаква допълнителна работа, детето ми се справи с входното ниво без нито една грешка!

Знаех, че няма връщане назад.

С всяка изминала година, колкото повече опознавам и вниквам в методиката, толкова повече се влюбвам в нея. Виждам и осъзнавам как законите и прийомите в нея важат за целия живот. Уж е по-различна и необикновена, а е всъщност съвсем логична, когато човек вникне в нея в дълбочина, и качествено подобрява живота на хората. Цялостно и на всички нива.

Последва затвърждаване. Невероятните резултати се повториха и при много други деца, а шест години по-късно се оказа, че малкият ми син има проблеми с учебния материал в предучилищна група и има нужда от помощ. И отново му помогнах чрез сугестопедия. Записах го в мой тримесечен курс за деца на неговата възраст, а резултатите проличаха и във всички други предмети.

Бих искала това добро да се разпространява и повече хора да могат да изпитат щастието, което изпитвам аз при работата ми със сугестопедията, и работя за това всеки ден.