Идеята, която лежи в основата на сугестопедията е свързана с изследванията на доктор Георги Лозанов върху неизползуваните възможности на човешката личност (резерви) и безопасното достигане до тях.
Като определение на безопасно можем да посочим всеки процес на общуване, който не нарушава свободната воля на избор на личността, нито използва методите на принуда, команда, манипулиране, промиване на мозъка, унижение, подценяване и други, традиционно свързани с думите сугестия и внушение.
С всички средства се стимулира спонтанната изява на участниците в общуването.
В основата на сугестопедията е заложено онова внушение, което цели освобождаването от предишни създадени психотравми или предпазване на психиката от такива, които спират или биха могли да спрат пълноценното израстване на личността до развиване на своите потенциални способности.
Животът би трябвало да бъде поток от радост – с тази цел сугестопедията създава и използва разнообразни средства за радостно, пълноценно общуване като естествено състояние на човека. Без да пренебрегва други емоции, се стреми да създаде оптимистичен и здрав мироглед у участниците в комуникацията.
Баланс – от естественото възприемане на света парасъзнавано и съзнавано, чрез емоция и логика, чрез интуиция и съзнателен анализ.
Здравето на участниците е изключително важно – ученето е без умора, напрежение и тревожност. Преподаването е неизчерпаем извор на творческа енергия и обмен на мисли.
Няма ограничения нито във възрастта, нито в пола, нито в произхода или предварителното обучение за разкриване и използване на скритите възможности на човешката личност.
„Характерни за сугестопедията са:
”Сугестопедията и нейното десугестивно прилагане е метод на отваряне на резервите на ума чрез любов към човешките същества. Всички други прийоми, които бяха описани, са свързани с оркестрация, но необходима оркестрация.”
Източник: „Сугестопедия – десугестивно обучение“, Георги Лозанов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005