Ако отгърнем първите страници на монографията на професор доктор Георги Лозанов – неговата докторска дисертация: Сугестология, С.1971, можем да прочетем две мисли като мото:
Парацелзиус: „Никой няма право да отрича наука, която не познава” Labirintus medicorum
И.П.Павлов „Внушението е най-опростен, най-типичен условен рефлекс за човека” Полн.собр.соч., т.IV, с. 429
Науката, която се налага с експерименталната работа на доктор Лозанов, е свързана с изследване и описание на сугестията (внушението) като комуникативен фактор. Един от основните принципи, с които подхожда в изследванията си е наречения от И.П.Павлов „Господин Факт” – всяко твърдение да бъде подплатено с фактически материал.
В началото на изследването на внушението доктор Лозанов прави редица опити при състояние на хипноза. До 1966 година в научната мисъл, а на някои места и до днес значението на думата внушение (сугестия) се свързва с две направления като психотерапевтичен подход за лечение: клинично внушение, което води до хипноза и клинично внушение без хипноза. През 1965 година обаче, доктор Лозанов демонстрира, че същите явления, които се наблюдават в състояние на хипноза биха могли да се получат и при условия на организирано внушение в будно състояние.
През 1965 година доктор Лозанов демонстрира, че същите явления, които се наблюдават в състояние на хипноза, биха
могли да се получат и при условия на организирано внушение в будно състояние.
Демонстрацията е на една 50 минутна безкръвна и безболезнена операция без упойка на ингвинална херния.
БТА разпространява новината из света.
През 1966 година доктор Лозанов прави опит за запаметяване на 1000 френски думи за един ден от група възрастни, с който доказва неограничените паметови възможности на човешката личност и тяхното разкриване при сугестивни условия в будно състояние.
Терминът сугестопедия се появява за първи път на български език през 1966 година в статията на доктор Георги Лозанов „Сугестологията - път към хипермнезия в учебния процес. Методика на Сугестопедията” в списание Народна Просвета, С., кн.№6.
През 1967 по време на Международната седмица по психосоматична медицина в Рим, доктор Лозанов съобщава терминът сугестопедия на английски език – suggestopedia.
Видни учени-психотерапевти като украинският професор Иля Захариевич Велвовски ще отбележат:
„Ние не можем да влизаме сега в разсъждения относно термините „сугестология” и „сугестопедия” – по този въпрос съществуват непоклатими закони на авторското право. Г. Лозанов отчетливо отделя сугестията от хипнозата. Той недвусмислено отрича антипсихохигиенните методи на хипнопедията и никтопедията. Неговите теоретически позиции за сугестологията, рязко отделена от хипносугестията, ни подбуждат отново да преразгледаме нашата
„дихотомическа” класификация на методите на психотерапията и, вероятно, да я преустроим така, че хипнотичното да не бъде слято със сугестивното. Ние още не сме уточнили нашата нова класификация, но под влияние на идеите на Г. Лозанов търсим нови характеристики на психотерапевтическите въздействия.”
От този момент нататък науката, която никой няма право да отрече, ще премине през дълъг път на експериментиране с помощта на българското правителство и особено на Людмила Живкова.
През 1966 година се създава Научноизследователски Институт по Сугестология за изследване на явленията, свързани с внушението, както и онези от областта на парапсихологията. В Научния Съвет на Института участвуват видни български учени.
Сугестопедията е създадена като експериментален клон на сугестологията за приложение в педагогиката. Започва изготвянето на учебници предимно по чужди езици, за да може да се правят по-лесно измервания на паметта, а по-късно и на творческото използване на усвоените думи.
През учебната 1970/1971 в Института по сугестология един 10 клас учи сугестопедично по всички предмети.
През 1970 група от 8 български учени дава оценка на сугестопедията като психотерапевтичен и психохигиенен метод за обучение и лечение.
През 1971 се въвежда програма за експериментиране на класическата музика в чуждоезиковото обучение за възрастни и в училищна среда като средство на положително внушение.
През 1971 доктор Димитрина Коларова прави изследване за повлияването на неврастенна и хистерична форма на невроза от сугестопедичното чуждоезиково обучение.
През 1971/1972 екип от психиатри - психотерапевти: проф. Емануил Шаранков, доктор Димитрина Коларова, Г. Кардашев и Е. Бъчварова изследват скологенията в студентите и лечението й чрез сугестопедичен процес на чуждоезиково обучение.
През учебната 1972/1973 първото сугестопедично училище - 122 “Христо Карпачев” в София започва приложение на сугестопедичната методика от първи клас.
През 1973 по междуправителствена спогодба между Република Австрия и Народна Република България започва дългогодишен експеримент на методиката в Педагогическата Академия на Виена.
През 1975 са създадени детски опери за учене на математика от Евелина Гатева под ръководството на доктор Лозанов.
През 1976 е създаден вариант на сугестопедичен учебник по италиански език от Евелина Гатева, който по-пълно отговаря на приложението на теоретичната сугестология. Всички чуждоезикови учебници издадени от Института по Сугестология се оформят според него. За първи път се застъпва много широко културологията на страната, чийто език се изучава.
През учебната 1975/1976 в 16 училища в България започва приложението на сугестопедичната методика от първи клас.
През 1978 международна комисия от ЮНЕСКО изследва методиката и дава оценка като по-висша форма на обучение по много предмети и за много възрасти.
През 1980 доктор Лозанов е спрян на границата и поставен в изолация от международния научен живот.
През 1981 се публикува практическо ръководство по сугестопедия на български език с автори доктор Лозанов и Евелина Гатева.
През 1982 се публикува “Глобализирано Художествено Изграждане на Сугестопедичния Учебен Процес”, С. от Евелина Гатева
През 1984 доктор Лозанов е освободен от поста директор на Научноизследователски Институт по Сугестология. Спират лабораторните изследвания по сугестопедия и сугестология, извършвани под негово ръководство.
През 1885 се създава Център по Сугестология и Развитие на Личността към Софийския Университет.
През 1987 с помощта на Фондация “Стифтелсен” от Швеция се организират първите семинари и обучения на преподаватели след изолирането през 1980 година в областта на сугестологията и сугестопедията в България.
Посещение на Москва и Токио през 1989 за демонстрация на новия десугестивен вариант на методиката. Московският университет бурно аплодира блестящото представяне на доктор Евелина Гатева.
Международна Конференция по Сугестопедия в Залцбург, Австрия, организирана от Фондация ”Стифтелсен”, Швеция.
90 те години са свидетели на активна международна дейност на доктор Лозанов за разпространение на идеите на Сугестопедията. Независимо от появилите се организации, които се отклоняват от основните положения в теорията и практиката, оригиналният вариант е запазен.
През 1993 доктор Лозанов и доктор Гатева създават и работят в Център по Десугестология във Викторсберг, Австрия насочен към обучение на преподаватели от цял свят.
Доктор Лозанов обучава преподаватели от цял свят във Виена, Австрия в периода 1998-2008.
През 2006 се създава LITA - Lozanov International Trainers Association, регистрирана в Норвегия.
През 2010 се създава Фондация „Професор Доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева”, регистрирана в София, България. Неправителствена Организация в обществена полза.
През 2010 се създава Сугестопедично Училище „Наука и Изкуство Заедно” в гр. Сливен, България, което се превръща в световен център за обучение на преподаватели по сугестопедия.
Международна Научна Конференция по Сугестопедия, организирана от Фондацията на д-р Лозанов , събира представители на различните течения, произлезли от идеите на д-р Лозанов през 2010.
През 2010 започва експериментална програма по училищна сугестопедия във Варна в частно училище „Малкия принц“.
България се разбужда за идеите на д-р Лозанов. Обучението на преподаватели продължава.