21 Jul Значението на слабите сигнали
ИСКРА КОЛЕВА
Анотация:
Настоящата статия има за цел да подчертае значението на слабите сигнали или т.нар. подпрагови дразнители в сугестопедичния учебен процес. Позовава се на два основни източника: „Глобализирано художествено изграждане на сугестопедичния учебен процес” (София, 1982 г.) и „Сугестопедия – десугестивно обучение“ (София, 2005 г.). Във връзка с многопластовото отражение на слабите сигнали се изследват две аналогии – при взаимодействието на личността с изкуството от една страна и от друга – с неопитомената природа.
Човѣшкото съзнание се разширява, но
не трѣбва да се чака свѣтътъ да се оправи отвънъ – всичко е вѫтрѣ в човѣка.
Учителя Беинса Дуно
За направата на една цигулка са необходими около седемдесет различни парчета дърво. Слушайки съвършения й глас, се питаме дали той не е така въздействащ и поради съзвучието на тези многобройни различни, неуловими за представите ни частици, необходими за направата й. Съзнанието възприема цигулката в нейната цялост – в съвършена форма и звучене, съчетани в божествена хармоничност. Какво долавяме обаче на равнището на нашето парасъзнание?
Слабите (подпраговите) сигнали се долавят под прага на съзнанието – парасъзнанието ги разпознава, но критиката, логиката спи. Кога периферните перцепции се превръщат в подпрагови сигнали?
Попадайки извън обсега на вниманието и съзнанието, (което се случва непрекъснато,тъй като периферните перцепции са динамично подпрагови), те придобиват качествата на слаби, подпрагови сигнали. Те подсилват значително усвояването на възприеманата информация. (На определен шумов фон подпраговите думи по-лесно се долавят.) Важността на подпраговите дразнители следва да бъде подчертана и поради това, че осъществяват дълговременната памет.
Сугестопедията, както определя нейният автор проф. д–р Георги Лозанов, произлиза от комуникативната десугестивно-сугестивна психотерапия. А тя от своя страна е свързана с факторите на изкуството, които глобално влияят, освобождават и стимулират. Чрез изкуството се
подава огромен дидактичен материал като се пести психофизиологична енергия (поради парасъзнателното възприемане и осмисляне). Някои произведения на класическото изкуство отговарят напълно на психофизиологичните основи на сугестопедията, например че всеки дразнител се асоциира, кодира, символизира и обобщава едновременно на съзнавано и парасъзнавано ниво. Ето защо периферните перцепции (второстепенни дразнения) са в пряка връзка с влиянието на изкуството в сугестопедичния учебен процес.
„Мистично Рождество Христово“, Сандро Ботичели, 1501
Да си представим, че стоим пред една ренесансова творба – Рождество Христово от Сандро Ботичели. В захлас сме, въздействието е всеобхватно. В своята откровена книга „Когато гледаме картини“ Кенет Кларк ни подсеща, че това произведение на изкуството не е от картините, на които можем да се наслаждаваме само с очите си. Тя е в най-добрия смисъл на думата литературна картина, която трябва да се чете и бавно разгадава в светлината на всичко, което знаем за художника и неговото време… Това е най-малко чувственият танц в живописта
и ако се присъединим към него, то е само с духа си, а понесем ли се в кръга на развяти във всички посоки драперии и крила и осеян с магическите форми на корони и палмови листа, … небесната музика на избраниците ще достигне до нашите… сетива.
Една природна картина ни пленява по сходен начин. Всеобхватно и дълбоко, естетически и възвисяващо. Попадайки за пръв път в сърцето на Рила, нашият народен певец Иван Вазов се изпълва с прилив на вдъхновение и нови усещания:
Сега съм у дома, сега съм в моя мир –
мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,
по-светло чувствувам; свещен отраден мир
изпълня ми духът, от нов живот талази
нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,
от прясна сила, мощ и тайни песнопенья…
Планината го прегръща „любовно“. Заобикалящата природа е вдъхновителка, поетът се слива с нея, разменя „тайна реч“. Тя го смирява, предразполага го и той мечтае или чете; чувства се по-добър; потъва в песни и молитва. Тук умът му „до господа отива“ и пристъпва към тайните на вселената.
Както в неопитомената природа, така и в сугестопедичния учебен процес възприемаме всеки миг с всяко сетиво. Безброй внушения, периферни перцепции – звук, ритъм, слово, интонация, картини, спонтанен слънчев смях – въздействат всеобхватно и се обединяват от едно неизменно качество: искреността. Неподправената, искрена усмивка не подлежи на фалшифициране. Мускулус зигоматикус се намира под двоен контрол, съзнат и несъзнаван. Обаче мускулус орбикуларис се контролира само несъзнателно и не може да се активира волево в искрена усмивка. Ние чувстваме това интуитивно…
Парасъзнаването обхваща и несъзнаваните страни на креативността, като интуицията и вдъхновението. Разбира се, необходима е подходяща оркестрация на сугестопедичния учебен процес – естествена, предоставяща свободен избор, водеща до очаквания, вчувстване и преживяване, за да се постигне холистично взаимодействие. Когато внушението (универсалният комуникативен фактор) бъде хармонизирано с личността и бъдат оползотворени съзнавано-парасъзнаваните стимули. И когато е удовлетворена потребността от естетическа наслада и се породи жажда, стремеж за въздигане, за възвисяване на личността. Тогава биха могли да се разкрият всестранните резерви на личността и да се стимулират нейните креативни сили.
Използвана литература:
- Георги Лозанов „Сугестопедия – десугестивно обучение“, София, 2005;
- Евелина Гатева. „Глобализирано художествено изграждане на сугестопедичния учебен процес”, София, 1982 г.
- Лекции на Ванина Бодурова, управител на Фондация „Професор доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева“
- Кенет Кларк. „Когато гледаме картини“, Издателство „Български художник“, София, 1981 г.
- и много вдъхновение…
За контакт: