Prof. Dr. Evelina Gateva

 

 

„Ако можехме да пеем, докато
говорим

Ако можехме да танцуваме,
докато се движим,

Ако можехме да рисуваме,
докато пишем

Ако можехме да преодолеем
времето,

пространството и скоростта

Докато мислим…

За да усетим Любовта на Създателя”

 

Из записките на д-р Евелина Гатева

 

 

ПЪТ

 

Ако доктор Лозанов дава прецизността заедно с пламъка и буйния дух при
създаването на една нова наука, то доктор Евелина Гатева внася нежността и
красотата, класиката, с което науката и изкуството се обединяват след дълга
раздяла в областта на образованието.

 

Професор доктор Евелина Гатева е родена на 4.03. 1939 в град Севлиево.

 

„ Най-ранните ми спомени от детството ме отвеждат на сцената. Животът ми започна с песента и с музикалните инструменти. Така се зароди трайния ми интерес към онова „особено” нещо, което
се крие в изкуството – в звуците и в тоновете на словото и музиката, в багрите
и формите, в движенията на тялото и в мимиката; онова, което ни очарова,
смайва, успокоява и вдъхновява. Това търсене на „ особеното” в изкуството ме
отведе да уча при известни вокални педагози у нас и в чужбина, накара ме да
работя в НИИ по сугестология, да завърша италианска филология и музикална
педагогика. Благодарна съм за уроците по изкуство, които получих от моя първи
учител по цигулка Асен Попиванов, от моите вокални педагози: проф. Людмила
Прокопова от Българска Държавна Консерватория, оперната певица Екатерина
Апостолова, доц. Мария Сепаревска от БДК, проф. Христо Бръмбаров и Ирен
Бръмбарова от БДК, з.а. доц. Валентина Александрова от Висшия
музикално-педагогически институт – Пловдив, проф. Ирис Бургет от
Консерваторията в Хавана, проф. Ева Флайшер от Консерваторията „ Ф.
Менделсон-Бартолди”в Лайпциг, където специализарах, проф. Маргарита Хепе от
Консерваторията във Виена, където също специализирах пеене.

Благодарна съм за богатството от идеи в областта на литературата, езикознанието и изкуствата,
които откривах в лекциите на проф. Иван Петканов в СУ „ Климент Охридски”.

Изказвам моято най-дълбока признателност на ст.н.с. Г. Лозанов, доктор на медицинските науки, за неговото
пълно разбиране и теоретично ръководство в моите опити за глобализирано
художествено изграждане на сугестопедичния учебен процес…”

 

Професор Гатева пише тези думи в предговора към книгата „Глобализирано
Художествено Изграждане на Сугестопедичния Учебен Процес”, издадена в София
през 1982 година.

Завършва Испанска и италианска филология в Софийския университет „Свети
Климент Охридски”, а едновременно и музикална педагогика в Пловдивския Университет.

От 1971 година под ръководството на д-р Лозанов започва да експериментира
приложението на цялостни класически произведения в сугестопедичния учебен
процес с цел подпомагане на създаване на характерното за сугестопедията
състояние на концентративна психорелаксация.

До 1997 година работи върху създаването на нов тип изкуство: сугестопедично
изкуство - синтез от множество изкуства, вплетени в учебния процес с цел
повишено възприемане на сугестопедично организирана информация без умора.

Обучава преподаватели от цял свят заедно с д-р Лозанов като ръководи
практическата част на обучението.

Създава свой метод за говорно-певческа постановка на гласа, който подпомага
преподавателите-сугестопеди в работата им към безопасното разкриване на
човешките резерви.

Неотлъчно сътрудничи на д-р Лозанов, напуска Института по Сугестология,
когато той е уволнен, и заедно с него създават Център по сугестология и
развитие на личността към Софийския университет, както и Център по
десугестология във Викторсберг, Австрия.

Завършва земния си път на 14.09.1997 година в град София.

Оставя богато наследство от разработена методика по италиански, английски,
руски езици за деца и възрастни. Създава десетки дидактични песни, три опери за
изучаване на математика в първи клас, сугестопедични учебници- еталони по
италиански, испански, английски езици.

 

Духът на професор доктор Евелина Гатева продължава да вдъхновява и
окуражава  преподаватели от цял свят.

Поклон!

 

„Аз искам,щом издъхна уморена,

то слънцето-със мен да не изстине,

а светло като мойта кръв червена

да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи

за себе си и мен да им разказва

и аз ще бъда жива,вечно жива,

защото мойто слънце няма да залязва.”

 Из “Да съм слънчево момиче”

Петя Дубарова

Създадена ноември 2011 година